Уж филмовият ми филтър е доста ситен, а напоследък с потрес установявам, че на другия ден не помня какво съм гледала. Аз ли гледам много кино, така ли го правят вече? Ето какво успя да премине през мозъка ми тези дни: Sicario – нетипичен, бавен, наслагващ, тежък, разобличаващ, замислящ. Който гледа Narcos, със сигурност ще е запознат с темата. Много добър актьорски състав: Емили Блънт отдавна ми е любимка и мисля, че с разнообразието на ролите, които приема, само печели. А за Бенисио дел Торо какво да кажа освен, че не само е изключително даровит актьор, но и остаряването му отива. The Nice Guys – не мога да определя жанра освен като…

Queen of the Desert на Вернер Херцог разказва истинската история на Гертруд Бел – британски пътешественик, писател, а по-късно и шпионин, жена с изумителен приключенски дух, който я отвежда дълбоко в недрата на пустинята и тя постепенно се превръща в неин истински дом. Докато гледах как героинята на Никол Кидман броди сред необятните пясъци и стига там, където никой европеец (мъж) не е смеел дори да припари, си помислих как това, колкото и абсурдно да е, е абсолютно немислимо в днешните времена, почти век по-късно. Гертруд взема активно участие в очертаването на границите на днешните Ирак и Йордания и съвсем основателно е наречена Кралица на пустинята. Trumbo – мисля, че…

Красиво заснет филм, а зад красотата – тежки за смилане теми. Когато си намерил призванието си и си изключителен в това, което правиш, как избираш между страстта към работата и семейството? Цената, която трябва да платиш, е непоносимо висока, разкъсваща и унищожителна, и все пак – има неща, на които не можеш да обърнеш гръб, които те притеглят като магнит противно на всякакъв здрав разум… Иначе би изгубил същността си, смисъла, себе си… Великолепна роля на Жулиет Бинош, а идеята за пристрастяването към живота на ръба за втори път се прокрадва след The Hurt Locker.