Започнах да го гледам на шега, но истината е, че се влюбих в този сериал, в героите, пълнокръвни и реални, всеки със собствените си казуси и проблеми… И точно като в самия живот, всяко усилие си струва, когато обичаш, нищо не подлежи на контрол, плановете са, за да разсмиват боговете, а нервните кризи са, за да разбереш кога си стигнал до ръба… Смях се и плаках. И препоръчвам.

Още сме в началото на месеца и въпреки това вече се дипли дълъг списък със силни филми, които не са за пропускане. Но все пак, време е за Оскари.. Lion – много се плаче на този филм и има защо. Това е истинската история на едно малко момче, което нелепо бива разделено от семеството си и след дълго лутане попада в Австралия, където е осиновено. След години откриването на изгубеното семейство се превръща в обсесия, която предизвиква криза, способна да разруши всичко, градено с толкова усилия. Дев Пател много радва напоследък, но Съни, малкото момче актьор тук печели всички адмирации. По романа „A Long Way Home“ на Saroo Brierley. Arrival…

Прекрасен. Завладяващ. Heartbreaking. Рядкост е филмът да е също толкова добър, колкото книгата, но тук е факт.

Красив. романтичен. черно-бял. прекрасно докосващ. който е оставил в миналото си нещо недовършено, ще го усети и съпреживее.

Ако животът ви сблъска челно с някой кисел и сръдлив дядо, да знаете, че задължително зад този непоносим и необясним нрав се крие дълга и напоителна история. Винаги има причина някой да мрази всички и всичко около себе си. „Човек на име Уве“, а най-вероятно и романът, по който е направен, няма как да не ви докосне. Истинска романтика, поръсена с черен хумор и мъничко тъга, точно както в живота. И се посмях, и си поплаках. Едно е сигурно: никой не може сам.