-
„Little Ashes“
Много хора са склонни да твърдят, че Салвадор Дали е любимият им художник. Аз имам една теория, че той е най-известният и най-скандалният сред художниците, може би затова почти винаги е първа асоциация. Вчера попаднах на Little Ashes – филм за Дали, който разказва откъс от младите му години и описва връзката му с поета Федерико Гарсия Лорка. Последният факт дълги години е бил държан в тайна и сигурно ще шокира мнозина, от друга страна лудостта е дотолкова присъща на Дали (както е видно и от този филм), че надали нещо би трябвало да ни учудва. Адмирации за Робърт Патинсън (Здрач), който се превъплъщава брилянтно в ролята на гения в началото…
-
Janice Mason Steeves
Вчера попаднах на сайта на канадската художничка Janice Mason Steeves и моментално бях отнесена в едни мечтателни измерения от нейните мистични съдове и езера с лилии. Естествено с предстоящата ми след няколко месеца изложба в Канада, се абонирах за блога на Janice, където тя споделя инфо за местни арт изложения и събития и с удоволствие разгледах каталога от последната й изложба, който е в любимия ми квадрат и изчистен дизайн. изобщо, от онези, „случайните“ попадения.
-
Christine Comyn
Кратко надникване в арт ежедневието на белгийската художничка Christine Comyn, чиито женски образи имат особено неуловимо излъчване, почти като сън >>
-
Lee Bogle
Отдавнашен мой любимец, американският художник Lee Bogle продължава да предизвиква възхищението ми с всяка следваща картина, независимо дали е женски образ, птица или индианска двойка. Препоръчвам видео материала на сайта.
-
„Art is not work; it’s playtime“
месеци след излизането от коловоза на офисната работа, започвам да разбирам какво е истински да се кефиш на това, което правиш – в случая – да бъда full time artist. от година и половина редакторстване явно съм се поизкривила, защото напоследък грам не изпитвам необходимост да обличам емоциите в думи. а може би това е така и защото се чувствам добре, целеустремена, уверена, защото се движа в правилната посока, мислите ми не само не са разпилени, а всъщност са си доста подредени. покрай разликата в статуквото (не работя в офис, а в ателие; контактувам само с „колеги“, които аз избирам) със забава установявам, че повечето хора изобщо не могат да…
