Още оскарски ленти: Тим Бъртън е излязъл леко от добре познатото амплоа и е пресъздал историята на Маргарет Кийн – художник, за автор на чиито картини дълги години се представя вече бившият й и покоен съпруг Уолтър Кийн. Трябва да призная, че докато гледах филма изпитвах дива съпротива – смес от недоумение, яд и адреналина, който удря в тавана всеки път като видя своя картина безогледно изкопирана. Хубавото е, че Маргарет е успяла да се пребори със себе си, мъжа си и наивността си и светът все пак е научил истината. Не мога да кажа, че самият филм е шедьовър, но историята е интересна и доста поучителна. Поредно попълнение  в…

Тези дни добавих две нови перли сред колекцията ми от филми за художници, които стават все по-изразителни и дълбоки. Първият е „Renoir“ – фокусиран върху късните години на Реноар, когато болките в ръцете почти не му позволяват да работи. Филмът е истински пир за сетивата – с неповторимата светлина и багри на Лазурния бряг, живописния пейзаж като от прекрасен сън, мекото оранжево сияние в косите на непокорната Андре – модел за едни от най-изразителните платна на Реноар и муза за неговия най-голям син – Жан. Контраст на цялата тази красота е мрачната къща, неизказаните думи, войната, болката, която нощем е най-големият кошмар. „На този свят има твърде много грозота, за…