-
„Marco Polo“
Десет дни на село пред камината и то в компанията на „Марко Поло“ си е един добър рестарт преди началото на сезона. Сериалът ме спечели лесно, не знам дали, защото е различен като сюжет от обичайните, разследващи убийства в съвременния свят или просто имам слабост към приключения с исторически елемент (Game of Thrones, Outlander, Black Sails). А може би както винаги влияе и подборът на актьорите – когато ги харесвам, парченцата на пъзела просто някак сами се напасват. Не е натежаващо жесток, но все пак достатъчно държи в напрежение. Силно се надявам да продължи и след втория сезон.
-
„Sicario“ and other stuff
Уж филмовият ми филтър е доста ситен, а напоследък с потрес установявам, че на другия ден не помня какво съм гледала. Аз ли гледам много кино, така ли го правят вече? Ето какво успя да премине през мозъка ми тези дни: Sicario – нетипичен, бавен, наслагващ, тежък, разобличаващ, замислящ. Който гледа Narcos, със сигурност ще е запознат с темата. Много добър актьорски състав: Емили Блънт отдавна ми е любимка и мисля, че с разнообразието на ролите, които приема, само печели. А за Бенисио дел Торо какво да кажа освен, че не само е изключително даровит актьор, но и остаряването му отива. The Nice Guys – не мога да определя жанра освен като…
-
„The Legend of Tarzan“
Напоследък всички въздишат по романтиката на „Me before you„, но на мен „Легендата за Тарзан“ някак по ми легна на сърцето. Батални сцени из джунглата, класически злодей и също тъй класически секси герой, страстна любов, битка за справедлива кауза, щипка чувство за хумор и накрая – Better love на Hozier. Все правилни съставки, поне за моя тип романс.
-
„Florence Foster Jenkins“
Oh, my, oh, my! Първо се смях, после ми текоха сълзи, после възклицавах OMG, OMG… После нещата станаха драматични и ме накараха да се замисля… Дали съществува такова нещо като „реалистична“ представа за нас самите и способностите ни, дали ако правим това, което обичаме (независимо дали сме добри в него или не), това е достатъчно, за да подхранва живеца ни… И дали любовта и богатството дават право да издевателстваш над изкуството и слуха на публиката?… Брилянтна Мерил Стрийп. Просто великолепна! Да можеш да пееш вярно и красиво и да се налага да пееш брутално фалшиво заради музикалните стремления на героинята си е истинска форма на висш пилотаж. За сетен път…
-
„A thousand Times Good Night“
Красиво заснет филм, а зад красотата – тежки за смилане теми. Когато си намерил призванието си и си изключителен в това, което правиш, как избираш между страстта към работата и семейството? Цената, която трябва да платиш, е непоносимо висока, разкъсваща и унищожителна, и все пак – има неща, на които не можеш да обърнеш гръб, които те притеглят като магнит противно на всякакъв здрав разум… Иначе би изгубил същността си, смисъла, себе си… Великолепна роля на Жулиет Бинош, а идеята за пристрастяването към живота на ръба за втори път се прокрадва след The Hurt Locker.
