-
„You’re not you“
Годината започва с тежък за гледане, но разкошен по толкова много начини филм. Разтърсващ, човешки, каращ те да си припомниш важните неща в живота (клише, но така вярно). Страхотна игра на Хилъри Суонк. по романа на Michelle Wildgen.
-
„If I stay“
Love’s a bitch but that’s the beauty of it..
-
„Words and pictures“
Дали, защото отдавна имам сантимент към таланта на Жулиет Бинош и Клайв Оуен, или пък заради темата words vs. pictures, но филмът, макар и далеч от шедьовър, ме докосна и ме забавлява, разсмя ме, разплака ме, и остави приятно чувство на доволство в неделния следобед. А сцените, в които тя рисува отчаяно в огромното си ателие, омазана в бои, търсеща ентусиазма в собствените си творения… И неговото обаяние и безкрайни цитати, заразителната любов към езика и литературата.. (напомни ми на Dead Poets’ Society..) Неописуемо удоволствие… “I am a small poem on apage with room for another. Share with me this white field,wide as an acre of snow,clear but for these…
-
„Labor Day“
Може би периодично трябва да ни се напомня, че животът никога не е просто черно-бял, а с фини, неуловими нюанси, които се преплитат и преливат един в друг… „Labor Day“: филм бавен, чувствен, донякъде предсказуем, но по своему красив и интимно вълнуващ.. За ситуациите в живота, които са извън клишето.По романа на Joyce Maynard.
-
„The Words“
Понякога, дори другите да ни простят, можем ли сами да си простим? Завладяваща история, замислящи въпроси, впечатляваща игра, прекрасна музика. Препоръчително за всеки, който твори. „The Words“.
