-
Фламенко прелъстяване
Не за първи път гледам фламенко на сцена, но за Националния балет на Испания вчера в НДК мога да кажа единствено: струваше си очакването през последните два месеца! Още от встъпителния танц, сред завладяващото синхронно потракване на токчета и кастанети в почти пълна тишина, поех дълбоко въздух и възторгът продължи до самия край на спектакъла. Динамика, страст, разнообразна хореография, впечатляващи костюми, перфектен състав, прекрасна музика – все съставки, гаранция за магия. За мен всеки път е удивително как с фламенко танц може да бъде изразена почти всяка човешка емоция и преживяване – привличане, радост, страдание, нежност, съперничество, тъга, надмощие… и любов. Много любов. Резките, почти на предела извивки и завъртания, нажеженият…
-
„The best Offer“
Джефри Ръш прави поредна зашеметяваща роля в трилъра с артистично-романтичен привкус „La migliore offerta“ на режисьора Джузепе Торнаторе. Съставът е изключително подбран, както и произведенията на изкуството (особено колекцията на главния герой – само женски образи!), а сюжетът няма да разказвам, защото идеята му е да държи топката в стомаха до края. Удоволствие от доброто кино. „Във всеки фалшификат има доза автентичност…“ Още малко филми, които оставиха следа това лято: Despicable me 2 Now is good The Host The Quartet Cirque de Soleil – Worlds away The Lifeguard
-
„Man of Steel“
Никога не съм била супер фен на Супермен, но Man of Steel е нещо съвсем различно. Бих казала приковаващо. Историята връща поглед назад – към произхода на Кларк на Криптон, когато той всъщност се ражда Кал-Ел и последващите му години на израстване на Земята. В търсене на трудни отговори на трудни въпроси… Визия, звук, ефекти, дизайн, каст, всичко това категорично трябва да се види на голям екран. Отдавна не бях изпитвала удоволствие от доброто старо кино, но ето че този филм успя да ме грабне. Както и идеята за израстването в морално семейство, когато имаш свръхспособности, и тази за възможността да избереш какъв да бъдеш – определено са попадения в…
-
„Here“
Два нелеки за гледане, но пък усмихващи по един особен начин филма (ако човек не го е страх от драмата) и двата с Бен Фостър. Дълго време не го харесвах този пич, защото играеше все гадното копеле, но в Here (визуална медитация из полетата на Армения, които изглеждат като края на света) и особено в The Messenger, е точно моят тип герой. Душевният и емоционален багаж, който носим със себе си, ни прави това, което сме и ни вади извън клишетата. Дар е да има с кой да го споделим. А това невинаги е лека задача.
-
„Ана Каренина“
Много романтика напоследък, много нещо. В този случай – неочакван и оригинален прочит на класическия роман на Лев Толстой, който четох само преди лято. В началото бях малко скептична за Кийра Найтли, но тя всъщност се справя блестящо като драматично и безнадеждно влюбената Ана Каренина, която прави безумния за руските нрави по онова време избор да постави любовта на живота си преди всичко. А вие как бихте постъпили, ако бяхте на нейно място?
