Acrista Cafe

Силен и драматичен филм, който по един невероятен начин допълва предисторията на Елизабет. Гледа се буквално на един дъх.

Снощи до късно не успях да заспя. Не беше само жегата. Беше усещането от един от Онези филми. Дето докато се усмихваш, ти се стичат сълзи от очите и сам не знаеш защо. Историите на пет жени в днешен Бейрут, преплетени в един салон за красота. Категорична съм, че уви малцина сред нас познават в детайли тази култура. Тя прави естествени за нас неща, трудни и почти недостижими за жените там. А да си красива жена, да си различна, луда, да искаш повече от живота си, явно е сложно и повече вгорчава, отколкото придава сладост. През цялото време докато тече филмът, във въздуха се носи като сладък аромат, неуловима чувственост.…

Преди време можех да се закълна, че Sex and the City ще е последният филм, който бих гледала на екран. Не съм фен нито на сериала, нито на бонбонено розови girls-stuff, cosmo-style лигни, определено бях решила да го пропусна, но ето, че спонтанните идеи за прекарване на вечерта за пореден път ме усмихнаха приятно. Бях крайно изненадана от себе си, защото предложението излезе от мен, но като отмахнем тоновете позиционирани марки, дизайнерски дрешки, шапки, бижута, купищата обувки в крещящи цветове и огромни дрешници за всичко това, свежият диалог и реалистичните ситуации хем те карат да се хилиш неистово, хем на моменти се виждаш в тези момичета (някои вече на по…

Горещ извор сред снежни хълмове. Мъгла, която леко се стели над водата. тъжните и безнадеждни звуци на цигулка. И екзотичните извивки на тялото на една непозната, но желана жена. Така започва пътешествието по пътя на коприната. До другия край на света. И обратно до сърцето. Филмът на Fransois Girard >> Книгата на Алесандро Барико >>