-
Още една арт душа
тя ме намери съвсем неслучайно. написа ми очарователни думи от сърце. сподели страстта към рисуването и провокира протегната ръка. тя е млада дама, която пази в себе си детска чистота. понякога е нетърпелива точно като дете, понякога е зряло-разбираща. от онези, сродните души е. които няма нужда дори да срещаш наяве. всичко това струи от картините й. представям ви Хриси Цингилева и нейното виртуално арт пространство: zinghris.com. “Обичам… семейството си, кисело мляко, миризмата на мащерка, затънтени места, огнища и чардаци, смеха, гръмотевичните бури, котета, приятелите си, рисуването, началото, книги за Вселенската мъдрост, стари къщи, омаята на българското село, природата, мляко с какао и мед, живота, тишината, синьо-зелено, чанове, морето, простичките…
-
Brilliant absurdity
Ако съществува някой, който може да докаже, че има по-абсурден абсурд от ширещия се у нас, това безспорно са лудите братя на холивуд – Джоел и Итън коен. последният им “шедьовър” (не знам дали да го слагам в кавички или не) е поредното доказателство за шантавия им ум, който обаче прекрасно илюстрира идиотията някъде там. Гледах „Burn after reading“ без особени очаквания, заинтригувана от трейлъра, и от силния актьорски състав. през пет минути цъках с език и повтарях “това не може да е истина” :о)). Като отмахнем абсурда, останах с впечатление за лесно смилаема идея, пресъздадена майсторски от Брад Пит (инфантилния идиот), Джордж Клуни (параноичния казанова), Джон Малкович (невротизирания агент),…
-
Нека е ново
Бяла съботна утрин. Дрезгавият глас на Род Стюард внася топли джазови нотки в зимния пейзаж навън. Първият снежен ден за този сезон съвпада с началото на нов период – от понеделник съм home office! Дългоочаквана промяна, с надеждата да бъде свеж период за правилно насочена неразпилявана енергия, за нов, по-ефективен начин на творчество по всички фронтове и жизненоважно чуване на собствените мисли. С две думи да се порадвам на тишината. Да се погрижа за себе си, елиминирайки излишности и безсмислености. Ха дано! Идва ми да скоча до тавана, вместо това се усмихвам на танцуващите снежинки навън, които се сипят като пудра захар на балкона. Нека е ново начало.
-
„Жажда“
Кога за последен път сте се просълзявали на спектакъл? На мен лично не ми се беше случвало от години. Сега се случи неочаквано, на една от онези “случайни” срещи с красивото, които те изкарват от ежедневните приземявания и ти дават крила и полет едновременно. “Жажда” на Велимир Велев е спектакъл –символика. Няма думи, а не са и нужни. 4 мъже, 4 жени и чаши светеща вода. движения, минимализъм, картини, музика, танц, и отново символика. Прекрасно замислено и красиво изпълнено. Силно препоръчвам на “зажаднелите” за естетика и приказност. p.s. Спектакълът се играе в Младежкия театър.
-
Жалко
Това си мислех още в началото на чакания (признавам) с известни надежди филм, събрал за втори път и то за повече от едно кафе Пачино и Де Ниро. Не се доверих на коментарите, преди да го гледам, защото реших че трябва сама да се убедя, че е далеч от класиката в жанра Жега. За съжаление, след края на филма, коментарът на Янко Терзиев за Капитал Лайт ми се видя направо снизходителен. Може би от уважение към двете кино легенди. на мен те ми се сториха безумно остарели, неподходящи за ролите и на моменти наподобяващи двамата старчоци от Мъпет шоуто. Запитах се какво ли ги е мотивирало да се съгласят да…