-
Нека е ново
Бяла съботна утрин. Дрезгавият глас на Род Стюард внася топли джазови нотки в зимния пейзаж навън. Първият снежен ден за този сезон съвпада с началото на нов период – от понеделник съм home office! Дългоочаквана промяна, с надеждата да бъде свеж период за правилно насочена неразпилявана енергия, за нов, по-ефективен начин на творчество по всички фронтове и жизненоважно чуване на собствените мисли. С две думи да се порадвам на тишината. Да се погрижа за себе си, елиминирайки излишности и безсмислености. Ха дано! Идва ми да скоча до тавана, вместо това се усмихвам на танцуващите снежинки навън, които се сипят като пудра захар на балкона. Нека е ново начало.
-
„Жажда“
Кога за последен път сте се просълзявали на спектакъл? На мен лично не ми се беше случвало от години. Сега се случи неочаквано, на една от онези “случайни” срещи с красивото, които те изкарват от ежедневните приземявания и ти дават крила и полет едновременно. “Жажда” на Велимир Велев е спектакъл –символика. Няма думи, а не са и нужни. 4 мъже, 4 жени и чаши светеща вода. движения, минимализъм, картини, музика, танц, и отново символика. Прекрасно замислено и красиво изпълнено. Силно препоръчвам на “зажаднелите” за естетика и приказност. p.s. Спектакълът се играе в Младежкия театър.
-
Жалко
Това си мислех още в началото на чакания (признавам) с известни надежди филм, събрал за втори път и то за повече от едно кафе Пачино и Де Ниро. Не се доверих на коментарите, преди да го гледам, защото реших че трябва сама да се убедя, че е далеч от класиката в жанра Жега. За съжаление, след края на филма, коментарът на Янко Терзиев за Капитал Лайт ми се видя направо снизходителен. Може би от уважение към двете кино легенди. на мен те ми се сториха безумно остарели, неподходящи за ролите и на моменти наподобяващи двамата старчоци от Мъпет шоуто. Запитах се какво ли ги е мотивирало да се съгласят да…
-
„Quantum of Solace“
Повечето хора казват, че не харесват никак сегашния Бонд – Даниъл Крейг. Е, мен пък ме кефи. И то точно, защото от Казино Роял насам, тайният агент вече не е онзи захаросан, лустросан Барби-Кен Бонд, отрупан с всякакви супер мега технологични изгъзяци, а човек с емоции, способен да страда, да се влюбва (!), съответно да отмъщава безмилостно след това. Ама бил с лице на селски бияч. Да, има особена първичност в сегашния герой, суровост, но има и драма. като изключим леко гей стайл гардероба, с който го обличат стилистите, сегашният Бонд е моят човек. Вторият филм с него не е по-добър от първия и не мога да кажа, че бих…
-
Батериите..
Напоследък всяка сутрин се събуждам с натрапчивото усещане за ценността на живота. Не просто моя собствен, a живота по принцип. чудото да си жив, да си в съзнание, със свежи, отворени към вселената сетива, да си способен да се радваш на дребните неща, като падащите ярко златни листа навън. Не знам откъде идва това чувство, може би интуицията ми се опитва за сетен път да ми подскаже нещо, а аз съм толкова уморена, че не чувам и не виждам, само долавям. И това лекичко усещане, подобно трептенията-вълнички, предизвикани от хвърляне на камъче във вода, макар и убийствено фини, ме карат да смятам всичко около мен за крайно маловажно, разговорите в…