-
„Ноктюрно: от прахта до сиянието“
И е лесно, и е трудно за смилане. Зависи колко фино са ти настроени сетивата да улавят нестандартното. И доколко са склонни да позволят на провокацийката да се промъкне в мозъка, да проникне предизвикателно през филтъра на тривиалното. Да попие смело през порите, така че нищо вече да не е както преди. Спектакълът не е за всеки. А може би е. От прахта до сиянието. Всъщност това е любовна история. по действителен случай. някои части от текста са написани за мен/нас – смях се със сълзи. Музиката – слушаш със затворени очи. Хората – таланти – нечовеци. Импровизациите ме усмихнаха. Краят ме разплака. Идете и вижте. P.S. Спектакълът „Ноктюрно: от…
-
„Речта на краля“
Малко тъжно установявам напоследък, че в последните ми десетина поста няма нито един за кино. По ред причини все по-рядко ходим на кино и все по-трудно става някой филм да ме разтърси здравата, за да поискам да споделя емоцията.. Ако продължава така, май ще се наложи да си прекръстя блога :о) ето какво привлече вниманието ми през последния месец: The King’s Speech – напълно заслужен Оскар за Колин Фърт, който просто е пренесъл силната си, сериозна и запомняща се игра от A Single Man. Уникално партниране с Джефри Ръш, а сцените с арт стената, където се провеждат уроците, са истинско произведение на изкуството. Fair Game – тук мога да коментирам само…
-
„Пигмалион“
Снимка Народен театър Струва си да живееш за тези мигове на удоволствие! Това ми минава през ум по време на аплодисментите (крайно недостатъчни, по мое мнение, особено за блестящото изпълнение на Рени Врангова и Валентин Ганев) след края на Пигмалион*. Силно препоръчвам. *в творбата на Овидий „Метаморфози“ Пигмалион е скулптор, който създава жена от слонова кост, влюбва се в нея и моли Венера да й вдъхне живот.
-
Неповторимият Mike Stilkey
В първия пост за тази година споделям възхищението си от неповторимия американски художник Mike Stilkey. Неговите „платна“ са кориците, гърбовете и страниците на стари книги, които той превръща в необичайни приказки и чудати инсталации. Повече можете да видите на сайта на Mike Stilkey >>
-
Записки от тетрадката
Странна, тегава, обяснимо и необяснимо трудна година. Сякаш в резултат на всеобщата унилост, нещата се случваха бавно, мъчително и с неимоверни усилия. Като че ли всички станахме по-инертни и лениви, наивно уловени в „социалната мрежа“, докато гладът за истинско общуване продължи да стърже някъде там, нечут и необгрижен, дразнещ като фалшив тон на жална цигулка. По-малко се събирах с приятели, защото май нямаше с какво да се похвалим, а и значително по-малко споделяхме, защото резултатът май би бил дружен хор на мрънкащите. От друга страна толкова глупости и безсмислици се изричаха и изписваха ежедневно в ефира / нета (и продължават), че сред тази ненужна вълна от обезсъдържание, съвсем естествено натиснах…
