-
„Приказка за вечността“
От известно време насам съм в период, в който все по-трудно някоя книга провокира вниманието ми до степен да пожелая да си я купя. Може би, защото не съм сигурна, че ще поискам да я прочета повече от един път. Затова и напоследък предимно практикувам модела вземи-на-заем-прочети-и-върни. Ето че няколкото дни в Бургас обаче, които бяха освежаваща глътка морски въздух, се оказаха благодатни и за престой в книжарница. като в доброто старо време, излязох с цял куп книги, а една от тях взех с идеята за нещо много специално – успя да ме докосне, а може би ще ме провокира и да попиша моята собствена история някой ден… „Той Като…
-
„Създадена за обич“
Доскоро си мислех, че две изложби на година е пределът ми за този тип изяви, особено, когато едната е била международна. Ето че се опровергах и съвсем скоро ме чака още едно събитие – в края на месец ноември. Този път поканата дойде от Български фонд за жените, а самата изложба „Създадена за обич“ ще бъде в новооткритата галерия „Vox“ в Бургас и ще продължи до 6 декември. и на acrista.com/events >>
-
Тази есен..
Тази есен е някак неочаквано хубаво различна. Мрачевитите дни, поръсени със свеж дъждец разпръскват спокойствие и едва уловима протяжност.. След месеци напрежение и плътна лепкава тегавост, най-после започвам да се пробуждам. Усмихвам се. Усещам будно пламъчето, поизгаснало задълго.. Вълнуват ме мънички, но важни за мен неща.. препрочитам разговори отпреди 4 – 5 години, които ме карат да си спомня коя съм, изпробвам нов грунд и съм ентусиазирана от резултата, с фин филтър подбирам филмите, музиката, събитията, книгите.. Тия дни са отредени на чувствените звуци от цигулката на Lucia Micarelli и отнасящия нанякъде „Third Round“ на Manu Katche.. филмът за любовната история между Коко Шанел и Игор Стравински (дълго отлаган за…
-
Няколко филмови попадения
Remember me – не знам дали феновете на Робърт Патинсън ще го възприемат в друго амплоа, освен вампирското, но филмът определено си струва. Не е лек за гледане, но пък е от онези, които те оставят замислен и с желание да направиш и промениш нещо, да изживееш смислени моменти, независимо колко незначителни изглеждат те от разстояние на времето… trailer >> Leap Year – мислех, че ще е поредната сладникава комедия тип Той и Тя, и до голяма степен беше.. Но има нещо докосващо в този филм, може би, защото романтиката е ситуирана в Ирландия, където си е нужно сериозно чувство за хумор, за да стигнеш до… Дъблин. trailer >> How…
-
„Inception“
Понякога, в най-неуловимия миг преди разбуждането и съня, ме залива вълна от зловеща несигурност – всъщност сън ли беше това или реалност? Когато сънят е бил красив, ярък, наситен, с отчетливо усещане за реално преживяване, се изгубвам между понятия и възприятия за разликата между тези две „реалности“. Иска ми се дори да поостана в онази – другата действителност – в която съм творец и мога всичко (да плувам като делфин или да летя, асансьорите да нямат последен етаж, да бягам на забавен кадър или да слизам по стълби без стъпала), но внезапно „истинската“ реалност избликва с рязък телефонен звън и се настанява господарски в ума ти, склонявайки те да забравиш…
