-
„Сирано дьо Бержерак“
Ако още не сте го направили, непременно си подарете 110 минути удоволствие със „Сирано дьо Бержерак“ на Теди Москов. Спектакълът се изграе на голяма сцена в Народния театър и определено е емоция, която заслужава да изживеете. За да го поставя за трети път, режисьорът явно открива всеки път различни препратки в нашето съвремие и ги преплита в сюжета така изкусно, както само той го може, предизвиквайки публиката и да се смее, и да плаче, и да преживява трепетите на невъзможната любов заедно с героите.. Хареса ми сценографията (минималистично черно бяло, като драсканици от поема, единствен акцент в ярко синьо) и музиката, която в меланхоличните моменти докосва право в сърцето, хареса…
-
„(Не)заменимите“
„Rambo, you are not expendable!*“, казва единствената жена в Рамбо II, която набързо умира в пукотевицата всред виетнамската джунгла… Някак сигурна съм, че идеята за The Expendables, събрал най-легендарните имена от екшън бранша, се е зародила именно от тази реплика (макар че това са само догадките на един отдавнашен фен). Драго ми стана на сърцето, че Сталоун е направил филма да изглежда наистина „old school“, както се казва „класика в жанра“: корави типове, (но с чувство за хумор), къде поодъртели, къде ходещи на терапия, но с впечатляващи умения и с амониции, които буквално отвяват пейзажа, намират своя кауза в борбата със злото, развъртяват се и за 20 минути взривяват ситуацията…
-
„Lilac wine“
The Cinematic Orchestra covers Jeff Buckley’s Lilac Wine. via cherrycoloured
-
Georgia O’Keeffe
Имената на известните жени – художнички все още се броят на пръсти. TV версията за Джорджа О’Кийф е още една перла сред любимите филми за тях – разказва за живота й от съдбоносния момент, в който среща съпруга си – фотографът Алфред Щиглиц и това е начало на период на израстване, драматизъм и мъчително намиране на себе си. Филмът е заснет като произведение на изкуството – всеки кадър е картина, и с това, а може би и с крайните, бурни и разрушителни отношения, ми напомни за Фрида като усещане. Музиката на Jeff Beal е прекрасен фон, а Джоан Алън и Джеръми Айрънс са блестящ избор за главните роли. Georgia O’Keeffe Museum >>…
-
Tord Gustavsen Magic
Концертът на Tord Gustavsen Ensemble в Зала България – истинска магия! Този джаз бих нарекла приказен – слуша се на спокойни дълбоки глътки със затворени очи, навън се сипе пухкав сняг или пее проливен дъжд, с чаша отлежало питие в ръка, докато загадъчно и с благодарност се усмихваш в мрака… Нещо любимо >>