-
Няколко филмови попадения
Remember me – не знам дали феновете на Робърт Патинсън ще го възприемат в друго амплоа, освен вампирското, но филмът определено си струва. Не е лек за гледане, но пък е от онези, които те оставят замислен и с желание да направиш и промениш нещо, да изживееш смислени моменти, независимо колко незначителни изглеждат те от разстояние на времето… trailer >> Leap Year – мислех, че ще е поредната сладникава комедия тип Той и Тя, и до голяма степен беше.. Но има нещо докосващо в този филм, може би, защото романтиката е ситуирана в Ирландия, където си е нужно сериозно чувство за хумор, за да стигнеш до… Дъблин. trailer >> How…
-
„Inception“
Понякога, в най-неуловимия миг преди разбуждането и съня, ме залива вълна от зловеща несигурност – всъщност сън ли беше това или реалност? Когато сънят е бил красив, ярък, наситен, с отчетливо усещане за реално преживяване, се изгубвам между понятия и възприятия за разликата между тези две „реалности“. Иска ми се дори да поостана в онази – другата действителност – в която съм творец и мога всичко (да плувам като делфин или да летя, асансьорите да нямат последен етаж, да бягам на забавен кадър или да слизам по стълби без стъпала), но внезапно „истинската“ реалност избликва с рязък телефонен звън и се настанява господарски в ума ти, склонявайки те да забравиш…
-
„Сирано дьо Бержерак“
Ако още не сте го направили, непременно си подарете 110 минути удоволствие със „Сирано дьо Бержерак“ на Теди Москов. Спектакълът се изграе на голяма сцена в Народния театър и определено е емоция, която заслужава да изживеете. За да го поставя за трети път, режисьорът явно открива всеки път различни препратки в нашето съвремие и ги преплита в сюжета така изкусно, както само той го може, предизвиквайки публиката и да се смее, и да плаче, и да преживява трепетите на невъзможната любов заедно с героите.. Хареса ми сценографията (минималистично черно бяло, като драсканици от поема, единствен акцент в ярко синьо) и музиката, която в меланхоличните моменти докосва право в сърцето, хареса…
-
„(Не)заменимите“
„Rambo, you are not expendable!*“, казва единствената жена в Рамбо II, която набързо умира в пукотевицата всред виетнамската джунгла… Някак сигурна съм, че идеята за The Expendables, събрал най-легендарните имена от екшън бранша, се е зародила именно от тази реплика (макар че това са само догадките на един отдавнашен фен). Драго ми стана на сърцето, че Сталоун е направил филма да изглежда наистина „old school“, както се казва „класика в жанра“: корави типове, (но с чувство за хумор), къде поодъртели, къде ходещи на терапия, но с впечатляващи умения и с амониции, които буквално отвяват пейзажа, намират своя кауза в борбата със злото, развъртяват се и за 20 минути взривяват ситуацията…
-
„Lilac wine“
The Cinematic Orchestra covers Jeff Buckley’s Lilac Wine. via cherrycoloured
