-
Що е то фюзинг (fusing)?
На откриването на последната изложба в галерия Арт Виза България Светлана от Vetrocity се представи с изящни бижута от стъкло, създадени по специална фюзинг (fusing) технология. Поканих я да ми гостува за кратко интервю, за да разкаже малко повече за тази техника. Какво всъщност означава „фюзинг“? Фюзинг е термин, използван за стъкло, обработено по специален начин в пещ при 750-850° С. съществуват много техники за топлинна обработка на стъклото и зависи изцяло от фантазията и опита на артиста да ги комбинира по подходящ начин, така че да се получи ефектен и красив краен резултат. Характерното при работа с технологията фюзинг е, че оцветяването, независимо дали се прави с отделни парчета стъкло…
-
Ole! Flamenco Fashion Show
Все повече се убеждавам, че в някой друг живот съм живяла нейде из Андалусия: фламенко танците, испанските ритми, характерните напеви и клапинги, драматичната светлина и страстта по лицата на танцьорите мигновено ми причиняват лудо кипване на кръвта, настръхване и задъхване, сякаш огън лумва из вените и иска да бясно да излезе навън! Сигурно затова продължавам да рисувам тази серия картини с нестихващо удоволствие – като спомен за нещо някога било… Повод за този пост обаче е едно събитие, свързано с фламенкото, което се провежда всяка година в Севиля – International Flamenco Fashion Show. В продължение на седмица на модния подиум се представят фламенко тоалети и аксесоари с изумителна пъстрота и пищност,…
-
„Extremely Loud and Incredibly Close“
Трети пореден пост за филми, явно още е оскарско време… Добре, че са добрите романи, за да направят в Холивуд от време на време някоя силна история (без ефекти), но пък достатъчно вълнуваща, за да не я забравиш пет минути след края на надписите… В този случай – доказателство, че Търсенето на Смисъла си е чиста доза приключение. От най-хубавите. С музиката на Alexandre Desplat. Препоръчвам. Романът >>
-
„This must be the place“
Малко смешно, малко нелепо, затова пък – очарователно; малко тъжно, малко странно, затова пък гениално, както само Шон Пен го може. Особено в ролята на депресирана, а може би отегчена до смърт, бивша поп звезда, в търсене на… себе си? в Сигурно това е мястото. Прекрасен саундтрак >>
-
„Never let me go“
Не си спомням как първо чух музиката на този филм и поисках да я имам.. а после чак след време пожелах да гледам самия филм. Rachel Portman e толкова разпознаваема – нейната музика притежава особен драматизъм (затова и ми е в листата Art, която понякога слушам, докато рисувам)… Някак знаех, че няма да се разочаровам, както често се случва напоследък… Всъщност отдавна филм не беше ме докосвал така. Всред няколкото „оскарски ленти“ тези дни – The iron Lady, The Descendants, Anonymous, Tinker Tailor Soldier Spy, J.Edgar… Never let me go ме разтърси както филмите от едно друго време можеха – с чудовищна история, разказана не с ефекти и жестокост, а…