-
Неповторимият Mike Stilkey
В първия пост за тази година споделям възхищението си от неповторимия американски художник Mike Stilkey. Неговите „платна“ са кориците, гърбовете и страниците на стари книги, които той превръща в необичайни приказки и чудати инсталации. Повече можете да видите на сайта на Mike Stilkey >>
-
Записки от тетрадката
Странна, тегава, обяснимо и необяснимо трудна година. Сякаш в резултат на всеобщата унилост, нещата се случваха бавно, мъчително и с неимоверни усилия. Като че ли всички станахме по-инертни и лениви, наивно уловени в „социалната мрежа“, докато гладът за истинско общуване продължи да стърже някъде там, нечут и необгрижен, дразнещ като фалшив тон на жална цигулка. По-малко се събирах с приятели, защото май нямаше с какво да се похвалим, а и значително по-малко споделяхме, защото резултатът май би бил дружен хор на мрънкащите. От друга страна толкова глупости и безсмислици се изричаха и изписваха ежедневно в ефира / нета (и продължават), че сред тази ненужна вълна от обезсъдържание, съвсем естествено натиснах…
-
„Приказка за вечността“
От известно време насам съм в период, в който все по-трудно някоя книга провокира вниманието ми до степен да пожелая да си я купя. Може би, защото не съм сигурна, че ще поискам да я прочета повече от един път. Затова и напоследък предимно практикувам модела вземи-на-заем-прочети-и-върни. Ето че няколкото дни в Бургас обаче, които бяха освежаваща глътка морски въздух, се оказаха благодатни и за престой в книжарница. като в доброто старо време, излязох с цял куп книги, а една от тях взех с идеята за нещо много специално – успя да ме докосне, а може би ще ме провокира и да попиша моята собствена история някой ден… „Той Като…
-
„Създадена за обич“
Доскоро си мислех, че две изложби на година е пределът ми за този тип изяви, особено, когато едната е била международна. Ето че се опровергах и съвсем скоро ме чака още едно събитие – в края на месец ноември. Този път поканата дойде от Български фонд за жените, а самата изложба „Създадена за обич“ ще бъде в новооткритата галерия „Vox“ в Бургас и ще продължи до 6 декември. и на acrista.com/events >>
-
Тази есен..
Тази есен е някак неочаквано хубаво различна. Мрачевитите дни, поръсени със свеж дъждец разпръскват спокойствие и едва уловима протяжност.. След месеци напрежение и плътна лепкава тегавост, най-после започвам да се пробуждам. Усмихвам се. Усещам будно пламъчето, поизгаснало задълго.. Вълнуват ме мънички, но важни за мен неща.. препрочитам разговори отпреди 4 – 5 години, които ме карат да си спомня коя съм, изпробвам нов грунд и съм ентусиазирана от резултата, с фин филтър подбирам филмите, музиката, събитията, книгите.. Тия дни са отредени на чувствените звуци от цигулката на Lucia Micarelli и отнасящия нанякъде „Third Round“ на Manu Katche.. филмът за любовната история между Коко Шанел и Игор Стравински (дълго отлаган за…
