-
„One day“
Не знам какво им става на пичовете в холивуд напоследък, но като че ли усещам едно обезпокоително задъхване за изразни средства – или всичко се прави 3D, та ако може да ти нахлуят директно и буквално в мозъка и под лъжичката, или пък идеите са странно и летаргично представени, дето се вика – в медитация ли, в хипноза ли да ги гледаш… Някак си преди години не ми се налагаше да чета дълги обяснителни ревюта след като гледам някой филм, за да разбера „какво аджеба е искал да каже авторът“.. в рамките на една седмица това ми се случва с два филма (The Tree of Life на Терънс Малик и…
-
„Васко Василев @40“
Не знам дали си спомняте, но преди малко повече от година излезе книгата на Васко Василев за 40-я му рожден ден. Естествено, беше погълната от мен за една вечер. Скоро след това коментирахме с колега, който му е голям фен, дали да я чете („аз толкова го харесвам, да не се разочаровам?“). Ето няколко мои любими цитати от книгата, пък вие сами решете дали да си я подарите: „Целият смисъл на избора ми да се занимавам с музика е възможността да разказвам какво ме вълнува, да споделям с хората приказки, да ги водя в истории, в които заедно се губим и намираме.“ „Дълбоко вярвам, че за всеки има място под…
-
„Crazy.Stupid.Love“
Това е от Онези филми… които… ами просто го гледайте.
-
Музей на жените в изкуството
Столетия наред жените, които са били посветени на изкуството, по една или друга причина са оставали анонимни за историята. С времето парадоксално се налага твърдението, че жените – художници не са „добри, колкото мъжете“, затова сред тях няма толкова“известни“. Размисли и факти по темата и интересни детайли за жените артисти можете да научите от документалния филм за Националния музей за жените в изкуството, който се намира във Вашингтон. National Museum of Women in the Arts >>
-
„Black Swan“
Не знам дали, защото в последно време няма силни и впечатляващи продукции или понеже ходенето на кино става все по-рядко явление (ех това домашно кино), но нещо филмовите ми ревюта никакви ги няма. Ето повод да се поправя: На моменти твърде зловещ, мрачен и мъчителен, Черният лебед успява да прикове вниманието и да провокира към размисъл (може би именно заради злокобно-психарския подход) и то в няколко посоки: за цената на “върха” и болезнения стремеж към тъй измамното съвършенство… за страстта (или липсата й), която влагаме в нещата, които най-много искаме… за тайната страна, която всеки от нас крие в себе си… за тежестта на чуждите амбиции и посоката, в която…
