-
Музей на жените в изкуството
Столетия наред жените, които са били посветени на изкуството, по една или друга причина са оставали анонимни за историята. С времето парадоксално се налага твърдението, че жените – художници не са „добри, колкото мъжете“, затова сред тях няма толкова“известни“. Размисли и факти по темата и интересни детайли за жените артисти можете да научите от документалния филм за Националния музей за жените в изкуството, който се намира във Вашингтон. National Museum of Women in the Arts >>
-
„Black Swan“
Не знам дали, защото в последно време няма силни и впечатляващи продукции или понеже ходенето на кино става все по-рядко явление (ех това домашно кино), но нещо филмовите ми ревюта никакви ги няма. Ето повод да се поправя: На моменти твърде зловещ, мрачен и мъчителен, Черният лебед успява да прикове вниманието и да провокира към размисъл (може би именно заради злокобно-психарския подход) и то в няколко посоки: за цената на “върха” и болезнения стремеж към тъй измамното съвършенство… за страстта (или липсата й), която влагаме в нещата, които най-много искаме… за тайната страна, която всеки от нас крие в себе си… за тежестта на чуждите амбиции и посоката, в която…
-
Romance vs. Game of Thrones
Жегата в градски условия упорито предразполага към спуснати завеси, климатик и много кино. Сред августовските кино омайници се откроиха три фаворита – два романтични филма и един епичен сериал: 1. Water for Elephants – създаден по романа на Sara Gruen, филмът е романтика в чист приказен вид, приятно ми напомни Тим Бъртън и неговия незабравим Big Fish. 2. Love & other Drugs – в началото се заблудих, че това е поредната сладникава „романтична комедия“, но всъщност бях изненадана как добре са завоалирали сериозната тема, гарнирана с остроумен диалог и чувство за хумор. Ан Хатауей отдавна ми е любимка, а тук се справя повече от прекрасно! 3. Game of Thrones –…
-
„Ритъмът на сърцето“
„Мечтайте, мечтите се сбъдват!“, възкликва Роси в книгата си „Ритъмът на сърцето“ и трябва да призная, че запознаеш ли се с нея, бързо бързо започваш да вярваш в това!Роси се свърза с мен преди няколко месеца – беше очарована от излъчването на картините ми, аз пък знаех за нея само, че е „Роси от Байландо“ и на свой ред бях очарована от хъса и невероятната й енергия. Роси е необикновена млада дама – на 18 години е, целеустремена, усмихната и безкрайно борбена. радвам се, че моя картина стана част от осъществяването на една от мечтите й – издаването на романа „Ритъмът на сърцето“. препоръчвам ви го, за да се докоснете…
-
„Ноктюрно: от прахта до сиянието“
И е лесно, и е трудно за смилане. Зависи колко фино са ти настроени сетивата да улавят нестандартното. И доколко са склонни да позволят на провокацийката да се промъкне в мозъка, да проникне предизвикателно през филтъра на тривиалното. Да попие смело през порите, така че нищо вече да не е както преди. Спектакълът не е за всеки. А може би е. От прахта до сиянието. Всъщност това е любовна история. по действителен случай. някои части от текста са написани за мен/нас – смях се със сълзи. Музиката – слушаш със затворени очи. Хората – таланти – нечовеци. Импровизациите ме усмихнаха. Краят ме разплака. Идете и вижте. P.S. Спектакълът „Ноктюрно: от…
