-
„В какво се превръщат мечтите“
Смъртта на Робин Уилямс явно се оказа голям шок: досега не бях виждала такова количество споделена R.I.P. новина за никой от другите артисти, които си отидоха напоследък. Всъщност това е разбираемо – той беше огромен талант, който с лекота разсмиваше и разплакваше. това, което не разбирам, е, защо светът е чак толкова изненадан, че някой като Робин Уилямс може да е толкова нещастен, че да посегне на живота си. Истината е, че колкото по-публична личност си, толкова по-дълбоко криеш демоните си, защото всичко ти е на показ и всички имат очаквания към теб. Плъзгат се по повърхността ти и общуването се свежда до досадно клише, което прави живота непоносим понякога.…
-
„Всички можем да летим“
„Била съм птица, преди да се родя – сънувам го и нощем, и наяве. Понякога ръце като крила разпервам и забравям, че всъщност аз не мога да летя. Била съм птица, всяка моя клетка помни прегръдката ни с вятъра, пространствата огромни в небето – дом за ятото, и скоростите главоломни. Била съм птица, щом се съживявам като клюмнало цвете след жажда, щом лудият вятър завява, в мен птичата волност възражда и всичко сегашно забравям. Била съм птица, преди да се родя, но птичата душа в човешко тяло мечтае пак за своите крила, че в клетка се очовечава. Но ключа си намерих – Любовта.“ ______________________________________ „Танцуващи на микрон разстояние тела. На…
-
Извайване
Винаги съм била очарована от грънчарството, за мен в съприкосновението с глината и в придаването на формата, има изтънчена чувственост, която покорява сетивата… Привлича ме процесът, не крайният резултат, за кой ли път…
-
„Yves Saint Laurent“
Каква е цената да си наричан гениален? Висока? Драматична? Помитаща? Всички накуп? На първата му пресконференция, при поемането на модна къща Диор, Ив Сен Лоран признава, че се страхува да не се провали – това адско вътрешно напрежение го съпътства от първия до последния ден, при създаването на всяка нова колекция, независимо или тъкмо поради гения си – твърде млад той вдига летвата прекалено високо и очакванията към него неслучайно са космически. Следват години свирепа вътрешна борба, в която не триумфите и паденията са страшните, а всичко между тях – онова, равното, в което трябва някак да се научиш да живееш с демоните си или да унищожиш всичко, което си. 3 години…
-
Силата на уязвимостта
Двата видео материала, които направиха Брене Браун и работата й „видими“ за света.Откакто я открих, съм я обявила за национално (световно) съкровище. Останалите материали на блога с нея са с таг Брене Браун. Силата на уязвимостта: и Вслушване в срама: