-
Някои неща, магическите неща… – част II
„Художникът” Уилям Уортън Днес прибрах някои от картините ми, рисувани преди две години от една от галериите. Предстои ми да си взема и другите и да им търся ново място. Не знам откъде произтича тази необходимост да се „събера” и преподредя отново, но се чувствам добре. Избърсвам неизбежната прах, поглеждам ги.. и виждам огромна разлика с тези, които готвя за изложбата.. Странно е, сякаш не съм ги рисувала аз, а някой друг. Някога, преди много време. Изпитвам мигновено, заливащо желание да ги извадя от рамките и да рисувам отгоре. Не се питам има ли смисъл, погледът ми е толкова друг, че импулсът ме удря челно и трескаво – бързо, да…
-
„Афродита – Приказки, рецепти и други афродизиаци“
Исабел Алиенде вероятно е най-известна с „Къщата на духовете“. четох книгата преди години, след като бях гледала филма – изключително разтърсващ и силен като актьорски състав. Сравнена с него, книгата е доста различна като тон – още тогава усетих леко ироничния, почти трагикомичен начин да пресъздадеш драматизма на една история, който е характерен и за други южноамерикански автори (както се убедих впоследствие). Макар да не съм попила всичко, което се нарои от Исабел Алиенде напоследък, очевидно е, че Афродита – Приказки, рецепти и други афродизиаци, е по-различна от останалите, дори само, защото е твърде забавна и написана почти (изцяло) за собствено удоволствие. Както ни уверяват на гърба на книгата, тя е коктейл от кулинарни рецепти, съвети за пробуждане на…
-
Онези думи
Онези думи. Думите, които никога не изричаме (по негласен наш закон), трептят в мен, по-силно отвсякога. На устните ми, на върха на пръстите ми, в пламъчето на очите ми. Думи неуловими, дълбоки, истински. Като полъх на свеж бриз след горещ летен ден, като съвършената форма на снежинка, като изящния цвят на калия, като златните багри на кестеново листо. Възможно ли е някога, преди много животи, да сме били едно цяло, а после разделени да сме се търсили, и сега, след вечност време, отново да сме като пъзелчета, плътно прилепнали едно към друго… Сега съм съд, който ти изпълваш до крайност, а щастлива не е достатъчна дума. Също като онези думи.…
-
„Modigliani“
Връщам се в София отпочинала, заредена, позитивна, сякаш поела въздух на дълбоки, живителни глътки от топлината на камината и тишината на уединението. Готова за нови битки и подвизи. Представянето на книгата завихри такава позитивна енергия, че усмивката не слиза от устните ми. Надскочих чисто физическата умора, и във вените остана да тече чистото сладко усещане за смисъл. Радвам се на нещата, които създавам, по детски, по мъничко на инат на този прагматичен свят. Там, откъдето извират сънищата, картините, цветовете, силата, нежността, има още много. нарича се… магия. Или реактивен двигател. Както го определя един приятел (който знае добре за какво става въпрос :о)… Та сега, усещам с напоителна сила сладостта на…
-
„Dogville“
Минималистичен. Въздействащ. Помитащ. http://www.dogvillemovie.com/ А колко се радвам на край като този!!
