-
„Modigliani“
Връщам се в София отпочинала, заредена, позитивна, сякаш поела въздух на дълбоки, живителни глътки от топлината на камината и тишината на уединението. Готова за нови битки и подвизи. Представянето на книгата завихри такава позитивна енергия, че усмивката не слиза от устните ми. Надскочих чисто физическата умора, и във вените остана да тече чистото сладко усещане за смисъл. Радвам се на нещата, които създавам, по детски, по мъничко на инат на този прагматичен свят. Там, откъдето извират сънищата, картините, цветовете, силата, нежността, има още много. нарича се… магия. Или реактивен двигател. Както го определя един приятел (който знае добре за какво става въпрос :о)… Та сега, усещам с напоителна сила сладостта на…
-
„Dogville“
Минималистичен. Въздействащ. Помитащ. http://www.dogvillemovie.com/ А колко се радвам на край като този!!
-
Видения
Да следваш сърцето си, накъдето те поведе. Независимо от посоката, от неизвестността, от страха, от трудностите, от задъхването. Да си уверен, че си избрал себе си и устремите ти те будят сутрин и затварят очите ти вечер, а през останалото време ги сънуваш. Дървета от бижута. Кехлибар, платина, старо злато, чудни видения в приказни цветове. Да си простичко щастлив. Да си искрено, издълбоко благодарен. Защото си благословен. „Ще летим, ще горим, ще говорим на хиляди странни езици и хиляди тайнствени птици във хаос ще прелитат над нас. Всеки миг, всеки час ще се раждаш отново, и нови ще бъдем, за още готови, луни-светлини, дни или нощи, щом кажа „Искам”, ти…
-
Цитат на деня
„Черният обелиск“, Е.М.Ремарк
-
Петък вечер
Събличам умората на тежката седмица като втора кожа, полепнала по сетивата ми. Петък вечер е. Предесенно-спокойна. Нещо дребно, на пръв поглед, но хубаво и топло, ме изтръгва от безумието на последните дни и осъзнавам колко съм се отдалечила от себе си, докато играя отчаяна игра на гоненица с времето. Имам запалка. Мога да запаля цигара. А вместо това, мога да запаля свещи и да осветя пътя пред себе си. Да повярвам отново в магията, която светът така напира да ми отнеме. Мога и да се стопля с нея. Стига да поискам. колко е рано, колко е тъмно. Късите дни ме ужасяват. Носят полъх на студ. И на невъзможността да рисувам,…
