„Creed“

Откъде да започна… Може би от там, че когато израствах, стените на стаята ни с брат ми бяха облепени с плакати на Bruce Lee, Rambo и Rocky, а филмите с тях бяха попивани жадно от касетките с отвратително качество,  просто, защото тогава това имаше… Винаги съм имала особен сантимент към поредицата за Роки Балбоа. Може би, защото в историята за Роки съзрях ценности, които ме моделираха преди години и които успяват да ме вълнуват и днес… Предвид споделеното дотук, за мен Creed носи особен вид романтика – връща ме в онези години, припомня ми откъде тръгнах, и макар да не вярвах, че играта на Силвестър Сталоун може да ме просълзи, ей го на, и това стана. Голям плюс на филма е, че както в Rocky, се фокусира не върху помпозността и шоуто на битките, а над личностната драма, над отношенията, над хъса да намериш себе си и да се надскочиш…
Малко хора знаят, че  Силвестър е сценарист и режисьор на всички Роки филми, освен на първия. Когато получи Златен глобус за ролята си в Creed, цялата зала стана на крака. На мен също ми се прииска да изръкопляскам, толкова се вълнувах, че най-после получи признание.