-
Живот на село
На село сме. Тук всичко е простичко. От външната тоалетна, през паяците, висящи на един крак в очакване на поредната нощна пеперуда, до кучето, облизващо прилежно пръстите на висящия ти от хамака крак. времето се е свило до капка роса и същевременно се е разтегнало до звездна карта. Дърветата са изумително отрупани с плод – червени и сини сливи, ябълки и огромни круши, които сякаш някоя магическа ръка е накичила както се украсява коледно дръвче. Звуците са най-очарователни – рояк птичоци, които се боричкат неуморно в лещака, пчели и мухи – изтребители, кокошките на съседите, които гордо обикалят край телената ограда и редкият, но раздиращ неочакваните паузи тишина самотен и…
-
Накратко за арт намаленията
Днес, докато изчитам поизостанали нюзлетъри на арт тема, попадам на един от преди 2 години, в който художничка пита, дали ако покани клиенти и ценители на „50 % разпродажба“ в ателието й, досегашните й клиенти няма да се почувстват (по жаргонно казано) прецакани. Кратък, затова пък категоричен отговор от Robert Genn: „В професионалните среди единственият клиент, на който продавате на половин цена, е майка ви. Останалите купуват на или близо до обявените цени. Това е едно от нещата, които ви прави професионалист и привлича дилърите да се връщат за още… Художниците понякога трудно осъзнават, че не всички картини могат да бъдат продадени, нито пък това е необходимо.“ Криза, некриза, обезценяването…
-
To be or not to be…
Напук на лудите времена, в които живеем, все повече хора около мен решават да „скъсат синджира“, както биха се изразили мнозина, и да работят за себе си. Като всяко друго важно решение в живота, и това винаги е съпроводено с вътрешни диалози и глождещи въпроси, които те провокират всеки ден да отстояваш „правилността“ на въпросното решение. И то не пред останалия свят, а пред себе си. Предполагам този вътрешен тормоз го изживяват повечето хора със свободни професии в една или друга степен. Затова и споделям за тези от вас, които имат някакви терзания относно самостоятелния професионален живот, две интересни публикации: Daniel Sroka: Surviving as an artist in a bad economy >>…
-
За най-хубавото противоречие
В края на тази година няма да ви изненадам с нищо уникално и невиждано-ново. Но израстването си е мое, и именно това го прави безкрайно ценно. Животът е красиво противоречие. Противоречиво е, че сме уязвими до болка от хората, които са най-близо до сърцето ни. Противоречиво е и това, че изтръпнали от същата тази болка, сме способни великодушно и зряло да прощаваме именно, защото обичаме издъно, неописуемо, вселенски. За да не остава утайка, която безпощадно да трови дните и нощите. Противоречиво е какво наричаме крехкост и сила, покой и вихър. Противоречиво е ластичното разтягане на душа, понятия и вяра. Вътрешната сила за мен вече се измерва със скоростта, с която…
-
Нека е ново
Бяла съботна утрин. Дрезгавият глас на Род Стюард внася топли джазови нотки в зимния пейзаж навън. Първият снежен ден за този сезон съвпада с началото на нов период – от понеделник съм home office! Дългоочаквана промяна, с надеждата да бъде свеж период за правилно насочена неразпилявана енергия, за нов, по-ефективен начин на творчество по всички фронтове и жизненоважно чуване на собствените мисли. С две думи да се порадвам на тишината. Да се погрижа за себе си, елиминирайки излишности и безсмислености. Ха дано! Идва ми да скоча до тавана, вместо това се усмихвам на танцуващите снежинки навън, които се сипят като пудра захар на балкона. Нека е ново начало.
