-
„Владимир Димитров – Майстора“
Не са много българските художници от по-старо време, за които с чисто сърце мога да кажа, че ме вълнуват като картини, като сюжети, като рисунък, колорит и общо въздействие. Майстора стои начело на този списък, може би защото в моите очи творбите му омайват не само със дързостта и откровеността си, но и звучат модерно цял един век след създаването си. Не знаех много за живота на Владимир Димитров – този чудат и мистичен персонаж, който е живял простичко, странствал е много, във всяка своя картина е търсил да изрази красотата, както той я е виждал, експериментирал е и все е оставал недоволен… Благодарна съм за прекрасното издание на Книгомания,…
-
Споделено за изкуството – част IV
Наскоро си открих записки от книгата на художника Richard Schmid „Alla Prima“, които са източник на мъдрост и вдъхновение за мен, а предполагам и за всеки друг артист. Споделям ги тук: “Серизното рисуване не може да бъде научено между другото. Трябва да сте готови да жертвате много други неща.” “Гледам на провалите си като на покани да науча нещо повече.” “Изкуството се случва в главата на човека, който го гледа.” “Не отхвърляйте трудните идеи само, защото не успявате да ги схванете веднага. Отложете ги, докато това се случи, след това решете. Много от нещата в рисуването стават ясни след придобиване на сериозен опит, а това изисква време.” “Причината рисуването да…
-
„Свещена билка“
Малко ми е тъжно, че Фрида Кало е на път да се превърне в клише, подобно на Густав Климт – и двамата толкова разпознаваеми, запомнящи се, и като драма, и като картини, накичени по чаши, чанти, тениски и календари. И с това хората си мислят, че ги познават, че знаят всичко за тях и живота им… Затова се радвам всеки път, когато някой подходи креативно, както в случая с колоритната биография на Фрида, наречена “Свещена билка” на бележника – дневник, в който тя е описвала емоции, случки, преживявания и рецепти. „Когато четката пренесе това бракосъчетание от багри върху платното, очите й спряха да плачат, а в душата й настъпи успокояващ…
-
Книгите на лятото
Преди години традицията повеляваше на рождения ми ден да отида “на книжарница” и да напълня кошничката с колкото мога да нося… С течение на времето нещата доста се промениха – все по-трудно ми е да намеря интригуващо и добре написано четиво, което да поискам на хартия. От една страна, бидейки от поколението чело и препрочитало от ранна детска възраст грамадната родителска библиотека с класическа литература, вече все по-трудно нещо ме грабва, изненадва, завладява и омайва. Напоследък се издават тонове книги, но повечето като че ли са продукт на времето си – повърхностни, не особено оригинални, често с недобър превод.От друга страна минимализмът, към който осъзнато се стремя, възторжено приветства Pocketbook-a…
-
„Където пеят раците“
Така, така.. Най-после, след дълго търсене и очакване, една удивителна книга успя да засити литературния глад, който изпитвам последните години. Не помня откога не ми се беше случвало да чета с такова настървение и удоволствие в 40-градусовата жега… Всъщност, прекрасен съвпад, защото за мен лятото от детството ми винаги е било бял чаршаф в горещината, купа с череши и книга в ръка… “Където пеят раците” е тъй богата, завладяваща и живописна, че през цялото време “виждах” “живи” филмови кадри (от интервюто стана ясно, че Рийс Уидърспуун ще продуцира филма по романа, алилуя).Дълго ми липсваше тази приказност на езика и простотата на една необикновена история, която е и динамична и поетична,…
