-
„Луна и грош“
С най-прекрасно усещане оставам винаги, когато погълна книга в точния момент, с правилната нагласа. Този път бяха две, четени успоредно – едната за трети път, с голямо разстояние във времето от предишните пъти и с чистата провокация да открия нови неща в нея, след като аз самата съм извървяла месеци и години вътрешна трансформация. Втората, отдавна хванала прах, подредена прилежно сред останалите, взета в ръце „случайно“ при разместване на кашоните при преместването. Оказала се една от онези тънки книжки, в които обаче ми идва да подгъна ъгълчетата на всички страници, за да се връщам към мислите, споделени там. ето малка част от тях: “Всеки човек на изкуството – художник, поет…
-
„The great debaters“
много много хубав филм, който с удивителна точност попада в категорията Силата на думите. Denzel Washington е с поредната силна, макар и ненатрапчива роля, и същевременно режисьор на тази вдъхновяваща история, създадена по истински случай. интересно съвпадение бе, че изгледах The Great Debaters точно вечерта, когато погълнах почти половината от „Мъже на власт“. дали пък ако нашите политици гледат повече такива филми, все пак няма да научат ценни и важни неща? може би наивен въпрос. но продиктуван от неизбежната реалност.
-
Едно много специално място
Преди време писах тук за една приказна книга – Последния еднорог. Случи се така, че с Калин и Габи се засякохме в необятното виртуално море и редовно получавам новинки от едно много специално местенце, което искам да споделя с вас, наречено Човешката библиотека. Ето и думите, с които Светличе представя техния проект, от мен поздравления за ентусиазма и пожелания да са все такива човеци – вдъхновени и вдъхновяващи! „Ние сме истинските герои, а тези от книгите са само напомняне какви сме ние в действителност и какви можем да бъдем…” „Има една книга, която ме промени… помогна ми да доразвия вътрешния пламък, разцъфтял през последните три години в душата ми. Вълшебството на…
-
„Кафе поеми“
“Канелено-фъстъчено кафе с дискретен аромат, мед от пчели, нощували в трапчинките на май, и малко бренди за невидим блясък, и канела, арабско орехче, сметани във наслада смела… И питаш запленен къде те водят в този омагьосан свят, но вече искаш името на всеки край да е безкрай…” Из “Кафепоеми”, Пламен Дойнов
-
„Момо“
„Момо” Михаил Енде
