-
Умира бавно този, който не пътува
„Умира бавно този… който не пътува, който не чете и не слуша музика, който не открива очарование в себе си. Умира бавно този… който разрушава себелюбието си, който отказва помощта, който не търси разнообразие. Умира бавно този… който се превръща в роб на навика, минавайки всеки ден по същите пътеки, който не рискува да се облече в различен цвят и не разговаря с непознати. Умира бавно този… който бяга от страстта и водовъртежа на чувствата, които връщат блясъка в очите и спасяват тъжните сърца. Умира бавно този… който не променя живота си, когато е недоволен от работата или любовта си, който не рискува сигурността за неизвестното, за да преследва една…
-
„Афродита – Приказки, рецепти и други афродизиаци“
Исабел Алиенде вероятно е най-известна с „Къщата на духовете“. четох книгата преди години, след като бях гледала филма – изключително разтърсващ и силен като актьорски състав. Сравнена с него, книгата е доста различна като тон – още тогава усетих леко ироничния, почти трагикомичен начин да пресъздадеш драматизма на една история, който е характерен и за други южноамерикански автори (както се убедих впоследствие). Макар да не съм попила всичко, което се нарои от Исабел Алиенде напоследък, очевидно е, че Афродита – Приказки, рецепти и други афродизиаци, е по-различна от останалите, дори само, защото е твърде забавна и написана почти (изцяло) за собствено удоволствие. Както ни уверяват на гърба на книгата, тя е коктейл от кулинарни рецепти, съвети за пробуждане на…
-
Видения
Да следваш сърцето си, накъдето те поведе. Независимо от посоката, от неизвестността, от страха, от трудностите, от задъхването. Да си уверен, че си избрал себе си и устремите ти те будят сутрин и затварят очите ти вечер, а през останалото време ги сънуваш. Дървета от бижута. Кехлибар, платина, старо злато, чудни видения в приказни цветове. Да си простичко щастлив. Да си искрено, издълбоко благодарен. Защото си благословен. „Ще летим, ще горим, ще говорим на хиляди странни езици и хиляди тайнствени птици във хаос ще прелитат над нас. Всеки миг, всеки час ще се раждаш отново, и нови ще бъдем, за още готови, луни-светлини, дни или нощи, щом кажа „Искам”, ти…
-
Цитат на деня
„Черният обелиск“, Е.М.Ремарк
-
Sangre caliente*
Ужасявам се от това, колко рядко вече успявам да хвана книга в ръце и да й се насладя както преди. Напоследък четенето се свежда до кратък ритуал преди заспиване, в едно състояние, близко до безпаметност, в което погледът се плъзга по диагонал по редовете и никакъв смисъл не достига до съзнанието, да не говорим да остане там трайно… Започвам „топъл мед и пчелен восък“ на Марисол с мисълта, че това е някаква лека лятна книжка, която ще ме разведри „по женски”. В началото наистина оставам с впечатлението, че това е един от онези текстове, писани от жени за жени, близки до сапунките, които освен да ти загубят времето, надали могат да…
