„Художникът” Уилям Уортън Днес прибрах някои от картините ми, рисувани преди две години от една от галериите. Предстои ми да си взема и другите и да им търся ново място. Не знам откъде произтича тази необходимост да се „събера” и преподредя отново, но се чувствам добре. Избърсвам неизбежната прах, поглеждам ги.. и виждам огромна разлика с тези, които готвя за изложбата.. Странно е, сякаш не съм ги рисувала аз, а някой друг. Някога, преди много време. Изпитвам мигновено, заливащо желание да ги извадя от рамките и да рисувам отгоре. Не се питам има ли смисъл, погледът ми е толкова друг, че импулсът ме удря челно и трескаво – бързо, да…

Уилям Уортън, „Художникът” …Обичам дните, когато започвам да работя рано, с усещането за свежест и лекота, сякаш мога да свърша всичко и то – успешно. Може би е така, защото снощи скицирах нова картина. Винаги ми действа вливащо енергийно, все едно, че съм включила батерийките в зарядното. Всеки възприема рисуването с различна нагласа, за мен изключително важно е търпението.. Напоследък имам продължителни периоди в които не мога (не искам) да рисувам, дори не си подреждам стикчетата/ подострям моливите, което е доста символично действие всъщност. Когато съм спокойна и подходя с търпение, нещата излизат от пръстите такива, каквито ги виждам в съзнанието си… Когато бързам излишно или искам да се получи…