Няма да крия, че взех билети за Lord of the Dance и очаквах самия концерт с огромно въодушевление, което се базираше на изгледаното още преди години видео на великолепното шоу. Да кажа, че на живо беше невиждано грандиозно и умопомрачително преживяване, ще бъде леко отклоняване от истината. Да, имаше моменти, в които ми настръхваше косъма от бясното съчетание на сила, синхрон, енергия и ритъм. Да, почти през цялото време не спрях да тактувам с крак. Да, соловите изпълнения на женския вокал в дълга смарагдова рокля бяха величествени, а от малката златна фея, която пръскаше златен прашец около себе си и разказваше приказки с движенията на крехкото си и невероятно гъвкаво…

Три неща белязаха изминалата седмица като изключително постижение за културтрегерството ми – изложбата на Пиер и Жил, Нощта на музеите и Преживяването, наречено Кайли. Изложбата в Софийска градска бе наречена уникална в програмата на Френския културен институт. Двойка френски артисти – фотограф и художник, творят доста странни, екстравагантни и близо до кича произведения на изкуството, в доста от които най-забележителното е … рамката. Честно казано не очаквах че към Нощта на музеите ще има такъв интерес, но той беше очевиден. Това, което ние успяхме да видим, беше наистина уникалния парк в двора на външно министерство (жалко, че нямам голям афинитет към скулптурите), част от постоянната експозиция на галерията за чуждестранно…