разпилени

Размисли пред камината

Отново пред камината. След една шеметна, възторжена, но и безкрайно уморителна седмица на изложбено откриване, срещи и разговори с хубави хора, физическа преумора от опаковане и разнасяне нагоре надолу и напред назад на картини и тонове каталози, е време за заслужено поемане на въздух. Докато се взирам в хипнотизиращите пламъци, се сещам за скорошната статия на Ани за нейните 101 благодарности за тази година и без да искам започвам наум да изброявам моите… Далеч не са сто и една, но са все хубави 🙂

acristacafe_thanks_2016_

Благодарна съм
– за димящото кафе сутрин, което е моята медитация и вътрешна „оперативка“ сутрин
– да се събудя на село и слънчевите лъчи да прозират през златистите завеси, които майка ми е ушила преди бог знае колко години и тази светлина да е най-оптимистичното начало на деня, което мога да си представя…
– да събирам орехи докато почиствам листата на любимото ми дърво в началото на декември и с удивление да приемам даровете на природата, скрити сред замръзналата трева
Благодарна съм
– да имам човек до себе си, ама като моя човек.
– че изпълних всички цели за тази година (с изключение на една, която става приоритетна за догодина) и с кеф да изхвърля листчето със задрасканите цели.
– за клиентите, които ме намират и ме трогват с доверие, подкрепа и приятелство
Благодарна съм
– да видя израстването си в един единствен поглед по време на откриването на изложбата и този възторг да е награда за всичкото усилие, труд, напрежение, съмнения, и дисциплина през последните две години
– да се впускам надълбокото в себе си и разбирайки се все по-добре, да разбирам и света мъничко по-добре
– да се уча, всеки ден. непрекъснато. с желание.
– да привличам хубави, качествени, стойностни и интересни хора в живота ми
Благодарна съм
– да имам приятели, с които светът е едно по-прекрасно място
– че мога да мечтая
– за билетите за Испания, които вече са резервирани за пролетта
– за новите картини, които вече се заформят в главата ми
Благодарна съм
– за огъня в камината и в сърцето
– за тишината, когато успея да я постигна

За този миг
благодарна съм.

acristacafe_thanks_2016