на (3)3

това беше замислено като сериозна публикация. наистина. трябваше да се казва нещо като…брокат от звезди. не само, защото днес е специален ден, а защото отдавна не съм писала мисли и исках да споделя колко благословена се чувствам, да открехна прозорчето към изворите на щастието, от които черпя с пълни шепи, най-после достигнала покой..
мда. трябваше да е сериозен пост. обаче, понеже така се случва (защо ли :о)), че ме залива не само красота, а и нестихващ хумор и широки усмивки, предпочитам да споделя как си доказвам, че вместо на 33, май си стоя все някъде около … 3! :о))

имала съм няколко случаи ала Али Макбийл, в които ми звъни телефона и на въпроса: Какво правиш, спонтанния ми отговор е : амии, глупости! (един от тях беше, когато захапах кичур коса с един епилатор и с неописуеми движения и звуци се борих да го изтръгна от лапите на г(л)адната машинка…) какво да разправям повече..

та днес получавам подарък. ярко червено калиграфско мастило в симпатично малко бурканче.. заедно с него – красиво тъмнолилаво перо, куфарче със 72 пастелни молива (урааааа) и още красоти, които радват издъно творческата ми душа. та награбвам аз всички подаръци (слава богу ги отварям на балкона!), барабар с опаковките от ръчна картия (бурканчето най-отгоре, затиска перото да не излети нанякъде) и изведнъж се чува адски трясък, при който целият балкон се оплисква в ярко червеното мастило, точно като някаква абстрактна калиграфия, аз замръзвам, фиксирам за части от секундата пръските навсякъде – по стола, саксиите и белите стени наоколо и първата ми безумна мисъл е, водоразтворимо ли беше това?!! освествам се, изхлузвам чехлите – и те целите опръскани, и довличам каквото ми попада пред погледа за почистване на „картината“ в стил Джаксън Полък… междувременно телефона ми звъни няколко пъти, вдигам с омацани в мастило пръсти, поздрави от приятели и колеги, нови поръчки за картини, аз благодаря, докато мажа с мокри омастилени парцали и правя розовки фуги на кафявите плочки, запретнала полите за радост на съседите – неописуема веселба!!

през цялото това време си мисля, че такива неща обикновено се случват на малките деца и ми става още по-смешно :о)) снаха ми днес ми пожела да запазя сияйното детско в себе си.. мдааа, хей, дайте още мастило насам! и няколко от онези уреди за правене на балончета :о))