Порто - вино, бакалао и azulejos - част II

Ако мога с една дума да опиша Порто, то тя е оживление. Старата част на града има очарователна атмосфера и е приятно жив с музикантите край реката, умереното количество хора, хълмовете и безкрайните стъпала, фасадите с артистичните кобалтови плочки, сърдечните местни.

Разходката ни тук е в слънчев, не особено горещ ден и успяваме да видим няколко от задължителните места, а по пътя откриваме още.

Събота е и попадаме на сватба, затова оставяме интериора за следващия път

Estacao de Sao Bento – гарата е като изложбена зала за картини с прочутите azulejos

Пазарът – Mercado do Bolhаo. Въпреки че в Испания сме пребродили десетки пазари, този в Порто е приятна изненада. Подреден, чист и разнообразен, има два етажа – един за всички кулинарни изкушения възможни и втори, за местни артисти и занаятчии, което придава много приятна и автентична атмосфера. Още кадри – във видеото, когато е готово.

Щандът с морски дарове, за който мигновено залепваме – плато от морски таралежи, подобно на стридите, вкусът е деликатен и сякаш поглъщаш самото море 🙂

Количеството кранове на хоризонта не е случайно: и от двете страни на реката има много порутени стари сгради, които са в отчаяна нужда от реконструкция. Надяваме се да ги възстановят с типичните фасади, комбинация от azulejos и малки балкончета от ковано желязо.

Кратко надникване в Jardins do Palacio de Cristal – голям парк, в който спокойно можем да останем часове

Бидейки първото ни идване в Поругалия, няма как да не видим и фадо шоу (думата, с ударение на а-то, значи съдба на португалски). Запазваме билети през Get Your Guide, по-късният час е по-добрият избор, в A Casa do Fado – Sao Joao Novo. След това на чаша сладък порт се гмурваме в емоцията на фадото и дори ни канят да попеем на някои от припевите, което прави преживяването истински забавно.

След фадо концерта се отправяме към ресторант Misto, където в приятна обстановка изследваме фюжън азиатска кухня.

Salmon ceviche, leche de tigre, mango and passion fruit – скоро не съм опитвала по-вкусно нещо!

Seared butterfish with foie gras, wakame and ponzu sauce – още един отличен избор.

Tagliatelle, saffron threads, fresh mushrooms – единствено съжалявам, че нямаме място за десертите – мога да си представя комбинациите 🙂

Parque de Serralves

Последния ден преди да отпътуваме за Франция оставяме за дълга разходка из прекрасния парк на Фондация Сералвес, където пътьом смиламе и малко модерно изкуство.

Casa de Serralves
Мястото определено изисква цял свободен ден – ние обхождаме и двете изложбени пространства, обядваме в ресторанта и изследваме целия парк в 35 градусовата жега 🙂

В музея има само модерно изкуство. Нямам нищо против него, само ми е нужен контекст. Когато той липсва, да се смееш ли, да плачеш ли?
И притичваш набързо покрай произведенията с констатацията „това и аз го мога, как така тогава е в музея?!“

Дали няма да ми е малко по-лесно, ако започна да излагам „Празни платна, с празно пространство между тях“?
Идеи какво е искал да каже авторът? 🙂 Минимализъм ще кажат някои, липса на идеи, ще кажат други.
Няма как да разберем, защото никой не си е направил труд да даде контекст. Мех.

Тук на описанието пишеше „Акрил и кръв“. Отново липсва контекст. Ще го оставя без коментар.

След горните ексцесии, паркът е животоспасяващ.

Инсталация на Олафур Елиасон. Виж неговите произведения ги харесвам.

Тук ще ви оставя сами да се задълбочите и да откриете „какво е искал да (по)каже авторът“ 🙂

Откриваме всички съкровища, скрити из огромния парк

Въпреки жегата успяваме да се насладим на спокойствието и разнообразието на комплекса. Заради силно разредената програма на престоя ни тук, оставяме много неща от Порто за следващ път.