Порто - вино, бакалао и фиеста - част I

След 20 дни в Малта, Порто ни посреща с лека мараня, прохлада и … аеро шоу. Тук сме за две седмици, но програмата ни е силно разредена, с идеята да имаме по-скоро спонтанни преживявания и бавно попиване на местната атмосфера.

В неделята на пристигането ни по реката тече аеро шоу, което е събрало местни и туристи на импровизиран пикник от двата бряга на реката

Величествената река Дуро, между Порто отдясно и Вила Нова де Гая на левия бряг

Отседнали сме “от другата страна на реката”, във Vila Nova de Gaia, където се намират всички складове за вино. Според проучванията ми, това е по-спокойното място, с по-малко тълпи и шум. Well…

Два дни след като сме пристигнали, се оказва денят Festa de Sao Joao do Porto, което, както става ясно, е празник “по-голям от Нова година” – цялото народонаселение е навън, изнасят се малки барбекюта, въздухът е наситен с аромат на сардини, отвсякъде звучи музика, а хората разнасят малки гумени чукове (?!), с които леко налагат минаващите покрай тях по главите – както разбираме, за късмет :).

Сашестия се сдобива с един малко по-голям надуваем чук и докато се разхождаме из Гая покрай реката, това предизвиква комични реакции в малки и големи (гледайте видеото, в което група местни женоря реши да го “набие” заради заплашителния му чук :).)

Преди време традицията е била да се пъха цвят от чесън под носовете на хората, но някак се появила тази с чуковете и изместила другата. Португалска му работа, която очевидно бързо полепва и по чужденците 🙂

Този и без това празничен ден съвпада с мач на Португалия с Узбекистан и лудницата по улиците е пълна. След размазващата победа от 5:0, естествено никой не спи, фойерверки, летящи фенери и всенародни веселия цяла нощ. На другия ден почти нищо не работи.

Гледката от Гая към старата част на Порто, с емблематичния мост Ponte Luis I, по който на две нива се движат пешеходци, автомобили и метрото

През следващите дни, докато още е прохладно, 24-25 градуса, осъществяваме една твърде неамбициозна програма, която започва с посещение на World of Wine – група музеи от нашата страна на реката, правим разходка из старата част на Порто, а неделята отделяме целия ден за пътешествие из Douro Valley, включващо две винарни, обяд и разходка по реката.

World of Wine Museums

Шоколадова скулптура посреща посетителите на Музея на Шоколада.
Някой не е издържал на изкушението и е закусил с ръката му?

Музеят разказва за откриването на какаото и как се превръща то в шоколад

Дамската тоалетна на музея – Алиса в Страната на чудесата среща Уили Уонка 🙂

Другата стена на тоалетната: We are all mad here… for chocolate!

Сред опаковки на шоколади – коя от коя по-ела-изяж-ме 🙂

Рамка от разпльокнат шоколад? Съвсем на място 🙂

Музеите се намират в стари складове за вино, които са модерно реновирани

Красив търговски център ни отвежда в на следващото чудно място – **The Pink Museum**

Посветен е изцяло на розето и включва дегустация на 5 марки, които опитваме докато преминаваме от зала в зала

Какво да ви кажа, спокойно могат да го кръстят и Музей на непорасналите деца :))

Пиеш розе и да караш розов кадилак – на това му се вика Живот! 🙂

Накрая се озоваваш в каубойски бар и след петата чаша розе дори се оказваш пианистът 🙂

Този ден времето ни стига и за още един музей – този на виното – кадри от него във видеото, когато успея да го монтирам. За голямо наше съжаление Музеят на корка е затворен и не успяваме да го видим.

Разходка из долината на река Дуро

Резервираме разходката през Get Your Guide и рано сутринта се качваме в буса на нашия гид Рикардо заедно с още три двойки – американци и британци. Пътешествието е цял ден и включва дегустация във винарна, обяд, едночасова разходка по река Дуро и още една дегустация.

Докато пътуваме към вътрешността на страната, Рикардо ни разказва за видовете порт, за разликите между тях, за различните видове грозде, за Португалия като цяло – изобщо, той е една малка енциклопедия. Така времето в път минава незабележимо и скоро идва първата ни спирка:

**Amarante** е живописно градче, в което спираме за кафе и закуска

Скоро пристигаме в първата винарна – Val Moreira – която има и хотелска част

Пейзажът наоколо – добре подредена красота

Дегустацията на три вида порт.
Е, не е точно дегустация, защото от нас се очаква да изпием виното (ако искаме, разбира се).
Наоколо има само малки хлебни хапки и зехтин местно производство.

Заради стръмните хълмове, по-голяма част от лозята се обработват изцяло на ръка.

Изкуство от корк. Португалия е най-големият производител на корк в света, благодарение на корковия дъб, широко разпространен тук.

Пейзажът е допълнен от горички с маслинови дръвчета

Кратка спирка за обилен обяд в Pinhao – преди него – историята на винопроизводството в кобалтовите *Azulejo*

На кея, в очакване да се качим на лодката за разходка по реката

Именията на големите винопроизводители, наречени quintas – са неизменна част от пейзажа по Дуро.
Разходката по реката е един час красиви гледки и приятна компания, с която разделяме бутилка вино.

Втората винарна, която посещаваме, е Quinta do Portal – пейзажът излъчва покой и подреденост под палещото слънце

На този етап аз лично капитулирам и от трите порта пробвам само белия

Заредени и доволно уморени от този изпълнен с впечатления ден, се завръщаме в града за заслужена почивка.

За храната с любов

Португалците имат поговорка, която гласи, че могат да приготвят треската по хиляда различни начина. Може би затова тук бакалао има навсякъде и във всяко меню, а комбинацията треска + порт не само ни посреща, но и ни следва във всеки ресторант.

През целия ни престой опитваме какви ли не варианти на треска, но този по-модерен прочит – с картофено пюре и коричка от шамфъстък, става един от любимите ми.

Обедни експерименти – азиатски self cooking ресторант, в който сервитьорът не говори грам английски, но някак успяваме да поръчаме тези благини и да си ги гриловаме сами. Вкусотия!

Освен треската, октоподът тук е ястие, което присъства навсякъде, опитваме го почти всеки ден, в най-различни форми – на снимката е по-класически вариант, но има и такъв с пикантно касуле с боб и миди. Изненадващо добра комбинация!

Това не особено атрактивно нещо, наречено Францезиня, се промотира на туристите като „задължително за опитване местно ястие“. Известно е още като „heart attack in a plate“ и „Croque-monsieur on steroids“ 🙂

Между две филии с хляб има доволно количество бекон, пържола и наденички, отгоре има разтопено сирене, чукнато яйце, а цялото нещо плува в доматено-бирен сос. Аз лично си го спестявам – мил ми е животът някакси 🙂

В заключение на първата част от престоя ни в Порто – изборът на Вила Нова де Гая се оказва удачен – мястото наистина е по-спокойно, на близко разстояние до апартамента ни има изключително добри ресторанти и атракции, редуваме разходките пеша и катеренето на стълби / хълмове с Uber и жълтата линия на метрото.