Наистина не съм предполагала какво количество умора за години назад е била полепнала по мен и ми е тежала като одеало, напоено с тонове вода. Осъзнавам го по странен начин, докато отново сме във Франция, но този път сме (по френски) бавни, неамбициозни и жадни за тишина и дълбок, пълноценен сън. Идеята тази година е изследваме още от Нормандия, затова сме наели кола. Юли този път обаче е по-дъждовен и хладен от миналия и много от дните просто се отдаваме на жадувана почивка и нищо-не-правене, каквито отдавна не могат да ни се случат в града. Официалната програма включва една седмица в шатото, в което бяхме миналата година и две седмици…

Четирите дни в Гърция бяха като десерта на това лято, прекарано изцяло извън града. Едва ли мога с днешна дата да впечатля някого с красотите на Халкидики (за нас за пръв път), затова просто споделям няколко попадения (най-вече кулинарни) от това пътуване. Спиращите дъха гледки и никога нестигащите количества октопод и тарама направиха пребиваването в гръцко както винаги освежаващо удоволствие. Първият ден пропътувахме цялата Kassandra. В Polychrono съвсем импровизирано влязохме за обяд в таверна Ayra на крайбрежната – ако сте любители на рибената чорба и гръцката мусака, запечена в гюведже – това е правилното място. Допълнително очарование внася собственикът му, който е нещо като гръцката версия на Ченкете от Синьо лято…