The Last Word

мноого отдавна съм почитател на Шърли Маклейн и неведнъж съм писала за нея. новият й филм е поредно доказателство, че няма такова нещо като възраст, ако си добър в това, което правиш. героинята й, Хариет Лолър, е женският вариант на Уве, но е толкова директна, забавна и колоритна, че в буквалния смисъл дефинира “незабравима”.

“You don’t make mistakes. Mistakes make you.”

Black Sails and other stuff

рядко се случва четвъртият сезон да е по-силен от първите три (изключвам феномена Game of Thrones, разбира се), но Black Sails започна като пиратски екшън и постепенно се превърна в дълбока драма с герои, разкъсвани от вътрешни конфликти, раздвоени, вземащи нечовешки трудни решения, търсещи смисъл и с обрати, които те държат закован за екрана до последно. впечатлена съм.

Logan – мрачен, кървав и доста безнадежден, но драмата някак му отива. идеята си я знаем, но тук малката Dafne разбива всички с помитащо изпълнение.

The Queen of Katwe – истинската история на едно момиче от гетото, което има специална дарба. за шансовете да надскочиш средата, която определя живота ти, за вярата в способностите и за смелостта да си различен.

Their Finest – по време на Втората световна война една жена крайно необичайно е наета като сценарист с идеята да се добави “женски поглед” към сниманите за повдигане на духа филми. приятен романс на фона на бомбардировките над Лондон.

Big Little Lies – нещата съвсем не са такива, каквито изглеждат на лъскавата повърхност – това е основната идея, която се разгръща в седемте мини серии и буквално те отвява от стола. изгледах ги на маратон в един от онези дни, в които съм способна единствено да се завия под одеалото и да поглъщам кино. добър. мноого добър.

This beautiful fantastic

приказен, забавен и докосващ. напомни ми по един неуловим начин за Амели. Jessica Findlay ми хареса още в Winter’s Tale, а тук е просто очарователно чудата. Том Уилкинсън пък толкова да му отива да е кисел грубиян с добро сърце. и най-после една по-човешка роля за Andrew Scott (лошия Мориарти от Шерлок). изобщо, една ободряващо приятна компания в една простичка, но всъщност вълшебна история.

Gifted

абсолютно прекрасен. не само, защото Крис Евънс ми е любимец. просто химията му с това невероятно момиченце е неописуема, а историята – докосваща и замисляща.  дано на никой родител да не му се налага да избира между гения и “нормалния” живот.

априлски филмов микс

Collateral Beauty – прекрасен, докосващ, драматичен, човешки… който не е преживял драма в живота си, той не знае колко лепкави са пръстите й и как неусетно те повличат към дъното… докато не намериш сили да се свържеш отново с любов, време и смърт – сложно преплетените нишки, от които е изтъкан живота..

Hidden Figures – за сравнително кратката си история, Щатите имат много от какво да се срамуват… тази мисъл ми възникна като гледах филма и унизителните на моменти усилия на тези умни и талантливи жени да направят невъзможното, за да реализират себе си. слава богу, човешкият дух не познава граници и умее да надскача и грозота, и безсмислени правила, и жестока несправедливост.. и да променя историята.

Captain Fantastic – без да съм родител, два дни след като го гледах, не спрях да мисля за този филм.. героят на Виго Мортенсен, който прави невероятна роля, има нетрадиционни схващания за живота и отглежда шестте си деца буквално в гората, като ги тренира да оцеляват в нея и ги обучава като четат тонове с книги. освен всичко останало, две сцени ме впечатлиха особено: когато той обясни в прав текст на най-малкото дете какво е секс, и когато даваше напътствия на най-големия син как да го практикува… както е видно от филма крайностите никога не са добра идея, но определено те карат да се замислиш. и може би да промениш някоя и друга гледна точка.

Ghost in a Shell – не съм експерт по Tech Noir анимета, но филмът ми хареса като излъчване, ефекти и идеи. гледката на реалните небостъргачи някъде из Азия, е чудовищна и предвещава наистина пренаселено и отчуждено бъдеще. напомниха ми на High Rise, който също е чудовищен, но по друг начин..

Hunt for the Wilderpeople – истинско забавление из дебрите на новозеладския буш, в което героят на Сам Нийл и едно будно закръглено хлапе бягат от закона и сред остроумен диалог и идиотски приключения, откриват, че все пак могат да са (макар и странно) семейство.

The Space between us – неведнъж съм казвала, че съм непоправим романтик, така че просто нямаше как тази любовна приказка между родено на Марс момче и мъжко момиче от Земята да не ми хареса. сигурна съм, че има куп глупости от космическа и физична гледна точка, ама на кой му пука, когато играе Гари Олдман?