• кино

    “Ted Lasso”

    И какво стана сега, уж хич не гледах комедии, камо ли да препоръчвам на блога, обаче напоследък (може би защото реалният живот вече никак не е шега работа), единственото, което мога да понеса, са по-лекинки неща и ето на. Този сериал дълго време го заобикалях, отбягвах и пренебрегвах (вероятно заради твърде фамозния мустак на главния герой и защото погрешно презюмирах, че е твърде много за спорт/футбол), но броят на получените филмови награди и фактът, че Брене Браун му е огромен фен, наклониха везните в полза на чаровния Тед Ласо. И, о, боже, дали не е брилянтен?? Първите 6 епизода погълнахме наведнъж и ако беше уикенд, сигурно и двата сезона щяха…

  • кино

    “Shrinking”

    Едва ли има по-добър ден от Деня на психолога да споделя този брилянтен сериал, който ми напълни душата. По-забавно и остроумно представяне на изключително тежки теми, не съм виждала откакто излезе “Ted Lasso” (и нищо чудно, защото споделят сценаристи). Сериалът е като учебник за ползите от терапията, уязвимостта, емоционалната интелигентност, бруталната откровеност в добрия смисъл на думата, през призмата на невероятно чувство за хумор (което всъщност е най-добрият начин да вървим през живота). Макар че целият актьорски състав е великолепен, на моя любимец-открай-време Харисън Форд му свалям шапка: вече е на 80, но продължава да снима и е все така “очарователен” в ръмженето си. Сиилно препоръчвам. Poster design by InSync…

  • кино

    “Living”

    Да си призная, този филм ме докосна, разстрои и остана в мен. Което, уви, не мога да кажа за повечето филми и сериали, които минават през мозъка ми напоследък. Филмът е римейк на филма на Акира Куросава “Ikiru” от 1952 година, сценарият е на Kazuo Ishiguro. Бавен, съзерцателен, мноого old school. Бил Наи е както винаги великолепен, героят му (напълно в реда на нещата) е по джентълменски дистанциран, прибран и суховат, но тази фасада крие невъобразима крехкост и уязвимост, и желание за простичко човешко общуване в последните глътки живот. Толкова човешки филм отдавна не бях гледала. Да, драма е. Да, поплаках си напоително. Но пък докосването (и размислянето) бяха истински.…

  • кино

    “The Durrells”

    Ох, така не съм се забавлявала мноого отдавна. И понеже подозирам, че повечето от вас имат нужда от разтоварване и разведряващ смях, споделям този забавен сериал с чиста съвест. Признавам, че имам слабост към средиземноморския фон на Корфу, но и британският хумор помогна доста. Изгълтах четирите сезона с приключенията на семейство Даръл из гръцко за един уикенд, с много кискане и добро настроение.Сериалът е по трилогията на Джералд Даръл и, да, те наистина съществуват 🙂 P.S. Преди “Семейство Даръл” изгледах From Scratch и се радвам, че беше в тази последователност. Също е много добър и по истинска история, ама три дни ходих с подути очи – много драма, много нещо.…

  • кино

    Септемврийски филмов микс

    Elvis – какво великолепие! Мислех си, че в Бохемска рапсодия Рами Малек прави изкъртваща роля като Фреди Меркюри, но превъплъщението на Остин Бътлър издига нещата до съвсем ново ниво.Всъщност цялата продукция на Баз Лурман очаквано е достоен трибют към огромния талант на необикновеното южняшко момче, пленено от омаята на чернокожите ритми и превърнало се в безсмъртна икона.Признавам, че не подозирах нищо за бизнес страната на кариерата му. Интересен подход е разказвачът на тази “приказка” да е своеобразният “злодей” в самата нея (брилянтен както винаги Том Ханкс), защото нищо в живота не е черно-бяло, всичко е въпрос на избор и къде те отвежда той…Филмът е някак разделен на две: първоначалния вихрен…