„The Burnt Orange Heresy“

Поредният филм в колекцията филми за художници ме остави от една страна леко разочарована, леко разтърсена и с леко неприятно чувство… От друга страна в света на претенциозното изкуство (с претенция за величие, за сериозност, за гениалност) има толкова излишна поза и фалш, че всяко „поставяне на място“ на тези среди ме изпълва с откровено задоволство.

Бидейки европейска продукция, филмът е красиво заснет, с прекрасна локация на езерото Комо и изящна женска фигура в центъра на събитията. И тук свършва хубавото. Главният герой е арт критик, обхванат от тъмна и страховита амбиция, оплетен в лъжи и с обсесия, която изважда на повърхността нечовешка жестокост – и то заради една картина.

Красивата и тъжна музика на Craig Armstrong допълва мрачната и натегната атмосфера.
По едноименния роман на Charles Willeford.

Темата, по която още разсъждавам: в книгата гениалният художник, чиято картина е толкова ценна, че се стига до убийство за нея, всъщност през живота си не е нарисувал нито една творба, но мистерията и историите, раздухвани от пресата и арт средите, го превръщат в легенда, съответно в баснословно скъп художник…