-
„Изворът“
За жалост човеците сме безкрайно глупави и въпреки развитието на технологиите, като цяло от векове не сме мръднали на милиметър като ценностна система. Това е тежката ми присъда след съприкосновението с 830-те страници плътна маса от идеи, които (ако си готов за тях) те блъсват челно като локомотив, отръскват здраво летаргията от реверите ти и те заставят отново да бъдеш мислещо същество. Не бих се наела нито да правя ревю, нито да преразказвам тази гениална книга. Дори повечето цитати, извадени от контекста, губят силата и дълбочината си. И все пак споделям една нищожна част от подгънатите ми ъгълчета. С тайната мисъл да ви запаля сами да се потопите в „Изворът“…
-
„Страдание и възторг“
След връщането от Италия започнах отново „Страдание и възторг „- книгата за живота на Микеланджело. Чела съм я два пъти досега, но в едни предишни периоди и никога със сегашния ми поглед на художник. Още първите страници се оказаха бързичко с подгънати ъгълчета и бях просто изумена (сякаш не си знам) колко универсални са нещата от процеса на създаване: настървението, търсенето на сюжети и оригиналност, подкрепата или липсата й от страна на семейството, оставете-ме-само-да-вая, наемането за поръчки, характерът ти и устояването на трудните условия, потъването в процеса, грешките, неминуемите грешки… „Ръцете му загалиха камъка, търсейки скритите му контури. През цялата година не се бе докоснал нито веднъж до къс бял…
-
„Бягащата с вълци“
Бягащата с вълци вече е почти митологична книга – за нея е писано, писано, обсъждана е, четена, препоръчвана, предавана от жена на жена.. До мен стигна в точния момент, когато изследването на собствената ти същност като жена изплува на повърхността като най-важната задача, за да продължиш напред по-силна и по-осъзната. Няма как да опиша съдържанието на книгата – най-просто казано тя е опит да открием мъдрост в приказките, в древните истории, които от край време ни учат кои сме. Не е леко четиво, защото изисква вникване и афинитет към самоанализ, но и не е нужно да се чете последователно и открай до край – тя стои на нощното шкафче месеци…
-
Цитат на деня
Дневниците Радослав Гизгинджиев
-
„Любов“
“Любов” на Елиф Шафак ми връща онова сладостно усещане от четенето, което напоследък бях позабравила – да ти се иска страниците да не свършват, а с тях и чистото удоволствие от историята. Отдавна спрях да се учудвам на “съвпаденията” как определени книги ме “намират” в точния момент, когато душата ми е жадна за ново знание, за по-дълбока мъдрост, за изненада или разтърсване. Просто отпивам бавно и с наслада от редовете, които ме сгряват като ароматен чай в студен и ветровит ден, докато хоризонтът ме примамва неуловимо – да стигна там, където в прегръдка се сливат небе и море… Из страниците с подгънати ъгълчета: “Търпението не означава да стискаш зъби и…
