-
„The visitor“
Това е необичаен филм. В него витае една забравена вече романтика, която изисква покой и търпение. На пръв поглед обикновена история, тя разказва за малките големи случки в живота и срещите, след които той никога не е същият. За докосването и ненаивната, осъзната, незадаваща въпроси доброта. The visitor ме докосна по онзи неуловим начин, който само стойностните неща умеят. Откъс >>
-
Local color*
Той е точно от онези филми. За които знам предварително, че ще ми останат в сърцето. Още първите макро кадри, проследяващи едрите мазки на маслото, ми обещаха наслада. Усетих прилива на въодушевлението да се стича на талази по вените. Засърбяха ме ръцете да грабна я четка, я молив, че защо не и перо и туш.. Знам, знам, няма субтитри, главният герой говори неразбираем английски, труден е за намиране, но пък само как си струва! Това е простичка и точно затова гениална история за всички, които имат досег с изкуството, независимо дали го създават или му се наслаждават, а защо не и двете. Трябва задължително да го пускат във всички арт…
-
„The duchess“
Не знам дали ме развълнува толкова самата история, защото бе класически предсказуема предвид безумието и нравите на времето, в което се развива. Не, по-скоро ме разтърси драмата, пресъздадена от лицето на Кийра Найтли, пълният кръг емоции – от безгрижие и наивност, през гняв и лекомислие, до отдаденост и отчаяние. Определено най-силната й роля досега. Въпреки че никога не съм била голям неин фен, трябва да призная, че с тази роля излиза от онова кипра-найтли-амлоа, наслоено в повечето й предишни филми. Ралф Файнс е както винаги великолепен – тук в ролята на сухия, и безсърдечен, и нескопосан, глътнал бастун, но обидчив на чест и осъзнаващ арогантността на властта си дук на…
-
Brilliant absurdity
Ако съществува някой, който може да докаже, че има по-абсурден абсурд от ширещия се у нас, това безспорно са лудите братя на холивуд – Джоел и Итън коен. последният им “шедьовър” (не знам дали да го слагам в кавички или не) е поредното доказателство за шантавия им ум, който обаче прекрасно илюстрира идиотията някъде там. Гледах „Burn after reading“ без особени очаквания, заинтригувана от трейлъра, и от силния актьорски състав. през пет минути цъках с език и повтарях “това не може да е истина” :о)). Като отмахнем абсурда, останах с впечатление за лесно смилаема идея, пресъздадена майсторски от Брад Пит (инфантилния идиот), Джордж Клуни (параноичния казанова), Джон Малкович (невротизирания агент),…
-
Жалко
Това си мислех още в началото на чакания (признавам) с известни надежди филм, събрал за втори път и то за повече от едно кафе Пачино и Де Ниро. Не се доверих на коментарите, преди да го гледам, защото реших че трябва сама да се убедя, че е далеч от класиката в жанра Жега. За съжаление, след края на филма, коментарът на Янко Терзиев за Капитал Лайт ми се видя направо снизходителен. Може би от уважение към двете кино легенди. на мен те ми се сториха безумно остарели, неподходящи за ролите и на моменти наподобяващи двамата старчоци от Мъпет шоуто. Запитах се какво ли ги е мотивирало да се съгласят да…
