-
В края на една силна година
I …Ама че времена да си художник! Ми идва да възкликна на няколко пъти през последните месеци. Ако на компаниите днес им се налага да бъдат креативни, за да движат напред, дали някой има идея какво е да си в бизнеса на „върха на пирамидата на потребностите“?… …Съдейки от собствения си опит, мога да обобщя стратегията на арт маркетинга в тези по китайски интересни времена – образно тя изглежда приблизително като: съчетание от челна стойка, кълбо напред, мост, свещ, последвана задължително от така известните пет тибетски упрежнения. всичко това – за да продаваш повече и да успяваш да правиш нещата, които обичаш, и то по начина, който те удовлетворява… …Все…
-
Записки от тетрадката
Странна, тегава, обяснимо и необяснимо трудна година. Сякаш в резултат на всеобщата унилост, нещата се случваха бавно, мъчително и с неимоверни усилия. Като че ли всички станахме по-инертни и лениви, наивно уловени в „социалната мрежа“, докато гладът за истинско общуване продължи да стърже някъде там, нечут и необгрижен, дразнещ като фалшив тон на жална цигулка. По-малко се събирах с приятели, защото май нямаше с какво да се похвалим, а и значително по-малко споделяхме, защото резултатът май би бил дружен хор на мрънкащите. От друга страна толкова глупости и безсмислици се изричаха и изписваха ежедневно в ефира / нета (и продължават), че сред тази ненужна вълна от обезсъдържание, съвсем естествено натиснах…
-
Тази есен..
Тази есен е някак неочаквано хубаво различна. Мрачевитите дни, поръсени със свеж дъждец разпръскват спокойствие и едва уловима протяжност.. След месеци напрежение и плътна лепкава тегавост, най-после започвам да се пробуждам. Усмихвам се. Усещам будно пламъчето, поизгаснало задълго.. Вълнуват ме мънички, но важни за мен неща.. препрочитам разговори отпреди 4 – 5 години, които ме карат да си спомня коя съм, изпробвам нов грунд и съм ентусиазирана от резултата, с фин филтър подбирам филмите, музиката, събитията, книгите.. Тия дни са отредени на чувствените звуци от цигулката на Lucia Micarelli и отнасящия нанякъде „Third Round“ на Manu Katche.. филмът за любовната история между Коко Шанел и Игор Стравински (дълго отлаган за…
-
От сърце
“Правилната молитва никога не е молитва на искане, а молитва на благодарност. Когато благодариш за това, което избираш да преживееш в своята действителност, всъщност приемаш, че то вече е там и се случва. Затова никога недей умолява. Цени и бъди благодарен.” Из “Разговори с Бога” Както е видно от моя “облак от думи” на картинката, кратката версия на този пост би се състояла от една дума: Благодаря! Тази година обаче бях доста семпла откъм думи (сравнено с редакторския период), затова ще си позволя известна многословност и малко разпилени мисли. Като понеча да кажа: Искам да благодаря на.. и все се сещам за Оскарите и за thank you речите на Мерил…
-
Сън за есен
Има нещо особено в топлите безветрени есенни дни. Слънцето някак благосклонно и меко огрява потръпващите листа на дърветата и удължава сенките на наситеното до невъзможност карминено мушкато. всичко наоколо е притихнало успокоено, в летаргично очакване. Леката меланхолия във въздуха ми напомня за отминали отдавна есенни дни, в които срещите за дълги обяди под ласкавите обятия на обагрените в злато дървета бяха неземно спасителни за душата ми. Сякаш сън, онези дни са като далечно усещане за парфюм, който носи в аромата си завинаги инкрустирани в паметта събития… Топлината и протяжността на деня ме разстилат като мелодия от нечуто нашепване и откривам в себе си неочаквано търпение да потъна с часове в…
