Че животът е непредсказуем, непредсказуем е. Кой не знае. Но тази година, особено краят й, така ме отвя с непредвидимости, че чак разбрах в дълбочина онзи лаф за плановете и хумора на Шефа… Тези дни гледам във фейсбук можеш да си направиш ревю на годината… Добре, че там съм толкова оскъдна откъм лични неща, че за външния свят моята година е цялата картини. … Иначе (което не споделих в статуси) започнах годината с бесен старт и сътворих идеи за цяла една колекция нови картини, минах през отворена коремна операция (слава богу планирана), тъкмо се възстанових и възторгнах от щастливото лято и есента вместо в мечтаната Флоренция ме запрати в дълбините…

В редките случаи, когато се сещам, че ставам на 40, мигновената ми реакция е, да бе да, това не е възможно, защото всъщност в някои дни съм на 5, в други – на 15 или в най-добрия случай, на 25… :о) Като отмахнем бръчиците от радост и тъга (Славчо :о)), за мен да си някъде около половината изминат живот, си има своите преимущества. Както е казал един мъдър човек, животът става по-хубав, когато мъничко си поживял… Амии, вярно си е. След всичко преживяно и осъзнато (или не чак дотам) е интересно как нагласата ми се променя напоследък. Искам нещата да са простички. Опитвам се да ги правя такива. Отстранявам всичко,…