-
Разпилени мисли за непокътнатост
На много картини една се ражда със сила, драматизъм и въздействие. Какво стои зад нея? Как от десетките и стотици пози за картини, избирам точно тази? Просто е. Тя трябва да резонира в мен. Да разказва история, в която се припознавам на този етап от живота ми. И да, една картина разкрива за художника много повече, отколкото обикновено осъзнаваме. “Непокътната” не беше лека за рисуване. Напротив. Започнах я през 2018, спирах, започвах, пак спирах, връщах се към нея. За мен тя е символ е на всички неща, с които се борих през последните години и продължавам да се боря вътрешно, които в повечето дни остават невидими, неизказани, филтрирани и скрити…
-
Колко странен е животът напоследък
Колко странен е животът напоследък… Или просто е това, което е… Не знам вече. Ако 2020 беше необичайна и изненадваща, то тази беше the real s**t…Като прибавим влакчето на ужасите, наречено Криза на средната възраст, което ме подмята във всички посоки от 5-6 години, не знам вече да се смея ли, да плача ли…Знам само, че ситуацията е една напред, две назад и страховито усещане за липса на контрол, уязвимост и деморализираща бавност (ама не модерния slow living, нали)… И не че няма хубави, вдъхновяващи моменти, дни, седмици. Ама тъкмо се усмихна, уверена, че най-после съм подала главата над водата, и хайде отново потапяне и давене в тревожност, напрежение и…
-
За периодите на безтегловност
Сигурно, покрай странните времена напоследък, повечето хора са така. Знам ли. Може пък да е новото нормално. Това силно дискомфортно усещане за безтегловност и ступор, буквално спряла, все едно краката ми са в бетон до глезените, вътрешно за мен продължава вече година и половина. Ситуацията е “нямам идея къде се намирам”, въпреки че на пръв поглед нито животът е спрял, нито кой знае каква драма се е случила, просто цялото функциониране за дълго време е по-скоро оцеляване и симулиране на нормално съществуване, отколкото процъфтяване и развитие… Ако обърна поглед назад, съвпадът на няколко неща през този период допринесе за несвойственото ми смълчаване… изолациите и безумното пазене, разяждащата неизвестност, ограниченията липсата…
-
Ех, тази 2020
Равносметки, обобщения, прогнози, анализи – толкова много думи из общото пространство.. уморителна работа.. На мен годината така или иначе ми започна с промени и някак вървеше на периоди от по два месеца. И въпреки че за много хора думата, която символизира тази тъй противоречива 2020, беше Устояване, за мен лично думата беше и е Търпение. Търпение да се справиш с промените, търпение да преминеш през ограниченията, търпение да отложиш пътувания и планове, търпение да се фокусираш над нещо съзидателно в толкова хаотично и тревожно време, търпение към себе си, търпение към другите… Януари – февруари Най-големият ми урок тази година и едно от най-добрите ми решения от много време насам…
-
„От кухнята“ на арт календара за 2020
разпилени мисли от началото на септември докъм 7 октомври: не давам вид на рисков играч, но като дойде време за производство, рязко придобивам усещането за хазартност: ако кажа на повечето хора колко струва производството на календара, а нямам идея колко бройки ще успея да реализирам, ще избягат с писъци и ще ме обявят за луда… научавам цената за мострата – боли ме главата (и стомаха)… като гледам плана за предварителната кампания, която ще ми позволи да финансирам производството, ми става ясно, че през октомври ще ми идва да се гръмна. Добре, че си починах през лятото. от друга страна, гледам как времето минава шеметно – буквално изтича между пръстите, и…
