-
Докосвания
Съзнателно встрани от суматохата на празниците и коледните партита, щрихирам в съзнанието си идеята за една картина. Тя е от онези картини, които рисувам само за себе си, като поглед навътре. В нея се крие покоят, който настъпва след дълго търсене и е като лек бриз, който повява воал от сребърни нишки. Картонът е на статива, скицирах някои детайли. Но не бързам. Знам, че ще излезе от мен. Но не веднага. Затварям очи и я виждам. По-скоро виждам усещането, което ме тласка към нея. Това са цветовете на една a hell of a year за мен, през която живях задъхано, цветно, пълноценно. Една година, през която трябваше да впрегна всичките…
-
Някои неща, магическите неща… – част II
„Художникът” Уилям Уортън Днес прибрах някои от картините ми, рисувани преди две години от една от галериите. Предстои ми да си взема и другите и да им търся ново място. Не знам откъде произтича тази необходимост да се „събера” и преподредя отново, но се чувствам добре. Избърсвам неизбежната прах, поглеждам ги.. и виждам огромна разлика с тези, които готвя за изложбата.. Странно е, сякаш не съм ги рисувала аз, а някой друг. Някога, преди много време. Изпитвам мигновено, заливащо желание да ги извадя от рамките и да рисувам отгоре. Не се питам има ли смисъл, погледът ми е толкова друг, че импулсът ме удря челно и трескаво – бързо, да…
-
Петък вечер
Събличам умората на тежката седмица като втора кожа, полепнала по сетивата ми. Петък вечер е. Предесенно-спокойна. Нещо дребно, на пръв поглед, но хубаво и топло, ме изтръгва от безумието на последните дни и осъзнавам колко съм се отдалечила от себе си, докато играя отчаяна игра на гоненица с времето. Имам запалка. Мога да запаля цигара. А вместо това, мога да запаля свещи и да осветя пътя пред себе си. Да повярвам отново в магията, която светът така напира да ми отнеме. Мога и да се стопля с нея. Стига да поискам. колко е рано, колко е тъмно. Късите дни ме ужасяват. Носят полъх на студ. И на невъзможността да рисувам,…
