-
Даровете на лятото
Животът, казват, е това, което си направиш. Тази година, след дълъг период на центрофугиране, най-после имам усещането, че избирам това, което е най-добро за мен, с любов към себе си, с пълното съзнание, че моите избори и подход към работата и живота като цяло, макар желани от много хора, не са особено популярни, освен може би в средите на дигиталните номади и тук-там на смелите самонаети като мен. Да, това лято съм повече номад, отколкото когато и да било досега. За мен откъсването от абсолютната идентификация с работата дава свобода, която е път към обогатяване, зареждане, разширяване на хоризонтите, виждане на свят, придобиване на друга перспектива към мен самата. …Гледам…
-
Лято на село
Близо десет години вече, откакто съм на свободна практика, но по ред причини това е първото цяло лято, което прекарвам извън града. На село. Стягаме багажа, в който освен храна, има пет платна (да не остана ненаработена), два чифта гирички, саксии с цветя (за да ми е красиво тези два месеца), книги, умора за 5 години назад и надежда, че дните на село ще заличат целия стрес на тези неописуемо трудни последни години… Първите 20 дни изобщо не усещам, че си почивам. Чистене, разместване, изхвърляне, горене, пак чистене и отърваване от още излишни вещи. Около рождения ми ден е несвойствено студено, палим камината и пека любимите ми шведски коледни сладки.…
-
„Летни улици“
Истински се влюбих в това парче, и в клипа, който ме обвя като бриз в лятна сутрин – точно така изглежда за мен усещането за лято – червена рокля, бяло, боса нова, лек повей, книга и очи, грейнали от щастие… Споделям с огромно удоволствие. Трябва да призная, че открих Мира едва вчера, в Студио 5, където прозвучаха уникални интерпретации на филмова музика. Едно от изпълненията, на изключително популярната Кукурукукуку Палома, съвсем откровено ме разплака. Споделям напълно мнението на Мира, че тъжните песни трябва да се изпълняват бавно. А това е песен от един силен и любим мой филм – Говори с нея… Благодарна съм за тези мигове зареждане, за откриването…
-
Балконски трепети
Ако има оазис, който ме спасява през летните месеци в София, той се нарича Балконът. Това е малкото, китно пространство, резултат от непреодолимата ми страст към а) сутрешното кафе; б) цъфтящите красоти на мушкатата и в) декорацията. Ето го, през погледа и обектива на Ети, която бавно дава снимки, но чакането винаги си струва ;о) Ако ви предстои сватбено тържество или искате да се сдобиете с красиви и идейни кадри – свържете се с Ети: Мариета Спасова 0886/ 711 008 marieta.v@gmail.com
-
Истории оттук-оттам
Книгите, които белязаха това лято, са точно „летни“ – подарих си леки за смилане, приятни за сетивата страници, които направиха жегата малко по-поносима, докато умът все пак се занимаваше, за да не изпада в мързел и дълбока летаргия. Танго – бях доста развълнувана, когато една сутрин, отивайки на работа, забелязах ново издание на Мостовете на Медисън. А бях и изненадана да видя втора книга на Робърт Джеймс Уолър, издадена у нас. макар и не толкова докосваща като първата, Танго е прекрасна история за търсенето на покой, на свое място, което човек да изгради с двете си ръце и със сърцето си, за мимолетността на всичко, което притежаваме.. Истории оттук-оттам – любимата…
