-
„The Hundred-Foot Journey“
Сблъсъкът на култури може да е съкрушителен, но талантът винаги намира начин да процъфти.. За пръв път роман и екранизация по него (въпреки разликите в сюжета) ми се струват равностойни по очарование – книгата е майсторски написана от Ричард Морей с такива изкусителни кулинарни описания, които предизвикват всички сетива едновременно, а филмът си има истинска перла – любимата ми Хелън Мирън, която води (може би наравно с Мерил Стрийп) първенството за grumpy old lady в моята класация, а с „класическата“си френска осанка ме спечели окончателно. Само ще добавя, че авторът на книгата е работил за Forbes, а филмът е продуциран от Опра и Спилбърг. Няма как комбинацията да не е успешна. А в…
-
„Жената жерав“
Както много други неща в живота, „Жената жерав“ ме намери съвсем неслучайно, убедена съм, като подарък, уютно загърнат в артистичен фрееричен калъф. И уж реших да я чета на плажа, а скочи в скута ми цели два дни преди почивката. Удоволствието започна още щом я взех в ръцете си – в такива моменти се сещам защо все още обожавам да държа книга с хартиени страници – в мен се плъзга неописуемо усещане за нещо хубаво, което предстои да изживея, докато ги разгръщам и попивам… Усмихнаха ме още първите страници, значи правилно бях предвкусила насладата… Една необичайна нощ, почти като насън, Джордж намира ранен бял жерав в задния си двор и…
-
„Всички можем да летим“
„Била съм птица, преди да се родя – сънувам го и нощем, и наяве. Понякога ръце като крила разпервам и забравям, че всъщност аз не мога да летя. Била съм птица, всяка моя клетка помни прегръдката ни с вятъра, пространствата огромни в небето – дом за ятото, и скоростите главоломни. Била съм птица, щом се съживявам като клюмнало цвете след жажда, щом лудият вятър завява, в мен птичата волност възражда и всичко сегашно забравям. Била съм птица, преди да се родя, но птичата душа в човешко тяло мечтае пак за своите крила, че в клетка се очовечава. Но ключа си намерих – Любовта.“ ______________________________________ „Танцуващи на микрон разстояние тела. На…
-
„Слънчогледи за Мария“
Всеки път като зачета Керана Ангелова и си припомням защо така неистово обичам да чета. То е като усещането да ти се напълни устата със слюнка от предчувствие за нещо вкусно, което ще засити сетивата, любопитството и глада за хубава питателна история. При мен този глад започна, когато бях някъде 5-6 годишна и засричах първите си книжки.. И до днес ме връхлита периодично, на огромни талази, които резултират в дълги списъци от книги за купуване и все по-изкълчени етажерки за книги. Та да се върна на „Слънчогледи за Мария“: потопих се в нея примамена от сюжета – Ван Гог и историята на една Златна Мария. Както беше и с Елада…
-
„Изворът“
За жалост човеците сме безкрайно глупави и въпреки развитието на технологиите, като цяло от векове не сме мръднали на милиметър като ценностна система. Това е тежката ми присъда след съприкосновението с 830-те страници плътна маса от идеи, които (ако си готов за тях) те блъсват челно като локомотив, отръскват здраво летаргията от реверите ти и те заставят отново да бъдеш мислещо същество. Не бих се наела нито да правя ревю, нито да преразказвам тази гениална книга. Дори повечето цитати, извадени от контекста, губят силата и дълбочината си. И все пак споделям една нищожна част от подгънатите ми ъгълчета. С тайната мисъл да ви запаля сами да се потопите в „Изворът“…
