-
„Джули и Джулия“
Споменавала ли съм колко обожавам Мерил Стрийп? Тази жена е способна да се превъплъти буквално във всичко, което пожелае и го прави с такъв размах и енергия, че ти влива венозно огромен супник позитивна емоция!! Базиран на две истински истории, филмът Julie & Julia преплита съдбите на две жени, свързани от кулинарната страст, които никога не се срещат. Героинята на Мерил – Джулия Чайлд, е дамата, научила американците как да готвят и да се хранят по френски маниер. Страшно забавно е да гледаш как Джулия прави първи опити за безумен френски с очарователен издължеееен фалцет или пък кълца планини от лук и безстрашно скършва врата на раците, за да докаже…
-
Цитат на деня
„Интересно как някои хора изобщо не забелязват картините. Влизат, без да хвърлят поглед към стените. По ъглите могат да висят трупове, но те няма да ги забележат. Те живеят в свои собствени тунели, използват зрението си само, за да не се блъскат в заобикалящите ги предмети, нещо като прилепа и неговия сонар. Други влизат и оглеждат цялото помещение, но не задържат погледа си върху картините. Може би забелязват хубавите завеси, чистите прозорци или някой паяк, който плете паяжината си в ъгъла. Трети хвърлят по един поглед върху картините, сякаш са купчина моркови или картофи, и възкликват: О, ти ли си ги нарисувал? Проклети да са всичките!” „Художникът” Уилям Уортън
-
„Ashes and snow“
Получавам сайта като „подарък“ от една сродна душа, която мислех за изгубена. Истинско чудо. Отварям, и с още първите кликове изпадам някъде отвъд времето. Възкликвам о, боже! Удивена от тази неземна приказност, сякаш сън, в който сред тишината и покоя чуваш гласа на господа, а времето не е величина, а далечна песен… Красота от пепел и сняг…
-
„Яж, моли се и обичай“
Купена в четвъртък. Прочетена в неделя. 450 страници с десетки подгънати ъгълчета заради мисли, които ме възторгнаха, разсмяха или приканиха към размисъл. Ама тази дама пише за мен!, ми идваше да извикам на всяка втора страница и наистина откривах изумителни прилики в емоциите, преживяванията и реакциите към външния свят и вътрешните демони на Лиз Гилбърт, която разказва собствената си история с разтърсваща дълбочина, тънка самоирония и сравнения като извадени от най-цветущите вицове на Слави. Напълни ми душата! А още повече ми напълни душата начинът, по който стигнах до книгата, благодарение на Хриси, която видяла поста за ми за креативния гений и ми каза, че въпросната дама има издадена книга у…
-
„Silk“
Горещ извор сред снежни хълмове. Мъгла, която леко се стели над водата. тъжните и безнадеждни звуци на цигулка. И екзотичните извивки на тялото на една непозната, но желана жена. Така започва пътешествието по пътя на коприната. До другия край на света. И обратно до сърцето. Филмът на Fransois Girard >> Книгата на Алесандро Барико >>
