Sharp Objects – доскоро си мислех, че само засмуканите от турските сериали се вживяват дотолкова, че да си говорят с екрана, но към края на Отворени рани и аз скърцах със зъби и исках да раздавам правосъдие 🙂 Действието тече протяжно, с ескалиращо напрежение и вледеняващи кръвта разкрития… Не знам дали докато са снимали Ейми Адамс не й се приискало наистина да си среже вените, толкова достоверен образ изгражда, а Патриша Кларксън е смразяващо величествена в патологията на героинята си. Много мрачен, но великолепен и разтърсващ. The last Post – всеки конфликт има две страни на монетата и нещата никога не са еднозначни. Интересното на този мини сериал на ВВС…

The Man in the High Castle – как би изглеждал света, ако WW II беше спечелена от нацистка Германия, разделен между нея и Япония… Създаден по романа на Филип К. Дик, макар и не следващ го буквално, сериалът на моменти е смразяващо кръвта дежа-вю за спомнящите си предишния ни социален ред… Едно от нещата, които ми харесват, е нюансирането в ценностната система и от двете страни – и на господстващите, и на Съпротивата. Докато чакам трети сезон, с удоволствие чета романа. Loving Pablo – ох, колко му отива на Хавиер Бардем да играе луди грандомански нарко босове! Просто е брилянтен като Пабло Ескобар, размяткващ еднакво противно и голия си тумбак,…

Този „летен“ месец в микса: един футуристичен екшън, изпипан точно по Спилбъргски, две комедии (американски, чак да не повярваш), три базирани на истински събития филма (за първия чернокож съдия във Върховния съд в Щатите, за Зам. директора на ФБР по времето на Хувър и за никому неизвестната жена, чиито ДНК материал е послужил за хиляди лабораторни изследвания и намиране на лечение на почти всички значими болести през последните десетилетия), две анимации и гениалният, напластен до невъзможност с ретроспекции и обрати, втори сезон на Западен свят. Enjoy 🙂 Ready Player One Game Night Gringo Marshall Mark Felt: The Man Who Brought Down the White House The Immortal Life of Henrietta Lacks…

По тягостност, мога да сравня „Еуфория“ с „Меланхолия“ на Ларс фон Трир. Тук уж действието се развива на „най-прекрасното място на света“, но острата цигулка още в началото подсказва за демоните, които трябва да преборят героините на Ева Грийн и Алисия Викандер. Не се подвеждайте по предишните роли на двете мацки – тук нещата са оголени, драматични и на места грозни, но така е, като белиш безмилостно пластовете, за да стигнеш до сърцевината. Тежък за гледане, муден, в едно мъртвешко зелено, но пък какви кадри и какви семпли, но дълбоки теми… Заглавието е препратка към едноименната поема на Gunnar Ekelof. И още един филм, в който героините са сестри, само…

Толкова лесно е да съсипеш една история, особено, когато е сравнително добре известна. Затова се радвам, че тази на „Mary Shelley“ беше разказана убедително и вълнуващо. В началото – истинска поезия, която плавно се превръща в мрачна приказка за страдание, разочарование и загуба. Но това е драмата, която те превръща в създател на чудовища и от която извира истинският гений. Силен женски екип: прекрасна Elle Fanning (постепенно съзряваща в ролите си), докосваща музика от Amelia Warner, режисьор е Haifaa Al-Mansour. След този филм нямам търпение за третия сезон на Genius, който след Айнщайн и Пикасо, ще изследва именно живота на Мери Шели.