Кратък откъс (може би измислен) от живота на уелския поет Дилън Томас. II Световна война. На фона на разрушителните бомбардировки над Лондон красива жена пее 60 метра под земята, където все още мъждука надежда за нормално съществуване. Дни на безразсъдна дързост, безгрижен смях, ром и живот до последен дъх.  Безутешната непредсказуемост на дали-ще-има-утре се ражда любов – странна, не докрай осъзната, примесена с предчувствия за болка, споходена от далечни като призраци спомени от безвъзвратно отминали времена. преплетена с драматичните стихове на Дилън Томас. трейлър >>

Макар да не е сред филмите с номинации за Оскар, аз някакси го възприех именно така и усещането не ме подведе. Seven Pounds не блести с впечатляваща оригиналност, но е разтърсващ, тъжен и истински. Разказва бавно и мистериозно за огромната тежест на седем кратки секунди, отнели седем живота, за смазващата вина, за отговорността, избора, прошката. И най-вече за даровете, които искаш да дариш. Филмът е от режисьора на The Pursuit of Happyness – Gabriele Muccino, който е абсолютно разпознаваем сред тъжните музикални откровения на Angelo Milli. Откъс >>  P.S. Странно, че напоследък гледах 3 от номинираните за Оскар филми – The Reader, Revolutionary Road и Changeling – и трите истории,…

Колко често ни се иска да спрем стрелките на безмилостния часовник, да забавим хода на времето и дори да го върнем назад? Ако всичко в живота можеше да се движи в обратна посока, дали щеше да ни е по-лесно? Вижте сами. Тази история е като никоя друга. Поглъща те, вълнува те издъно, разтърсва те, умилява те, разплаква те. и със сигурност ще остане дълго в мислите и сърцето. Радвам се като малко дете на силни ленти като това необикновено пътешествие във времето. Дълго чаках нещо сериозно, красиво и драматично. И са се справили превъзходно. Силно препоръчвам за някоя вечер в съзнание, с чаша питие в ръка, когато сте подготвени, че…

Не знам дали ме развълнува толкова самата история, защото бе класически предсказуема предвид безумието и нравите на времето, в което се развива. Не, по-скоро ме разтърси драмата, пресъздадена от лицето на Кийра Найтли, пълният кръг емоции – от безгрижие и наивност, през гняв и лекомислие, до отдаденост и отчаяние. Определено най-силната й роля досега. Въпреки че никога не съм била голям неин фен, трябва да призная, че с тази роля излиза от онова кипра-найтли-амлоа, наслоено в повечето й предишни филми. Ралф Файнс е както винаги великолепен – тук в ролята на сухия, и безсърдечен, и нескопосан, глътнал бастун, но обидчив на чест и осъзнаващ арогантността на властта си дук на…