-
„Cloud Atlas“
“Всеки е част от някаква верига и е хванал някого за ръка, така че се образува затворен кръг. Каквото и да дадеш на човека до теб, то рано или късно ще се върне при теб.” из “Приказка без край” Сетих се за този цитат след като вчера гледах “Облакът Атлас”. Идеята не е нова за мен, различен е начинът, по който е представена. няколко наситени истории, преплетени в различни животи, те приковават от първите кадри до края и буквално те оставят без дъх. На няколко пъти си казах, че филмът трябва да се гледа втори път, а днес се сдобих и с книгата, която ще бъде изгълтана по Коледа. Том…
-
„My week with Marilyn“
В свят, който се интересува само от лустрото и повърхностния блясък, да срещнеш някой, който да прозре истинската ти същност и да те разбере, е истинска благословия. Това се случва рядко, за кратко и води до разбиване на сърца. “Моята седмица с Мерилин” е филм за едно такова случване – седмицата, в която “звездата” снима в Лондон The Prince and the Showgirl със сър Лорънс Оливие. Филмът е създаден по едноименната книга на Колин Кларк (син на историка Кенет Кларк), издадена през 2011. Бих определила повечето кадри като изящен и деликатен поглед върху този кратък период от живота на мис Монро.. Стори ми се изумително как две три реплики и сцени…
-
„Perfect sense“
Когато гледам силен филм, обикновено се втурвам веднага да пиша за него, за да не се изплъзнат емоциите, които са ме разтърсили. Perfect sense оставих леко да отлежи и сега се връщам към него.. Филмът е заснет много красиво и разказва за една любовна история, случваща се в безнадеждно време… Не знам дали някой изобщо може да си представи какво би било, да изгубваме едно по едно сетивата си? Дали осъзнаваме, че сме това, което сме, е изцяло благодарение на тях?… И отново прекрасен, прекрасен саундтрак!… Музиката на Max Richter е докосваща и всепроникваща… И вече звучи, докато си общувам с картините на статива… Други негови проекти >>
-
„The Untouchables“
Не ми се случва често да пиша за френско кино, а може би трябва, защото правят страхотни филми. The Untouchables (преведен като „Неразделните“) е поредното доказателство за това. Казват, че смешното и тъжното вървят винаги ръка за ръка, а в този филм са преплетени така великолепно и с фино чувство за хумор, че ти стига право в сърцето. Двама души, различни като олиото и водата, които принципно не би трябвало да се срещат, променят взаимно живота си в добро и лошо. Комичните ситуации деликатно поднасят една всъщност потресаваща съдба. Филмът е с много висок рейтинг в IMDb и е правен по истински случай.
-
„This must be the place“
Малко смешно, малко нелепо, затова пък – очарователно; малко тъжно, малко странно, затова пък гениално, както само Шон Пен го може. Особено в ролята на депресирана, а може би отегчена до смърт, бивша поп звезда, в търсене на… себе си? в Сигурно това е мястото. Прекрасен саундтрак >>
