-
„The me you can’t see“
Малко след като излезе книгата на Д-р Брус Пери и Опра Уинфри “What happened to you: Conversations on Trauma, Resilience, and Healing”, по Apple TV+ излизат документалните серии “The me you can’t see”, посветени на менталното здраве, на травмите, депресията и всичко останало, което ни изпива мозъците, но си мълчим упорито, защото така сме научени и се оправяме кой както може. Силно съм впечатлена. По темата има да се говори тепърва и трябва много много да се говори. В никой случай не е нещо леко за гледане. Но всеки от нас носи своя тежък “багаж” и ако това е начин да припознаем и осъзнаем макар и малка частичка от него,…
-
„David Attenborough: A Life on Our Planet“
Задължително за гледане и осмисляне… Сър Дейвид Атънбъроу, на 93, все така обаятелно разказва приказката за дивата природа на нашата планета, която ние, човеците, уж най-интелигентните същества, с лека ръка консумираме, газим и безогледно унищожаваме… Зашеметяващо красивите кадри и драматичната музика правят разказа още по-зловещ в предсказуемостта на последствията. Дано още не е твърде късно… иначе година с корона вирус съвсем скоро ще ни се вижда като песен, сравнено с това, което ни очаква.
-
„Human“
Вместо равносметкa за отминалите месеци, реших последният пост за тази година да е нещо красиво и вдъхновяващо. За мен тези късчета красота, внезапно достигащи ме през невъобразимия онлайн информационен шум, са магически и съзерцателни и са истински творчески двигател. Yann Arthus-Bertrand преди години ни отвя с фотографиите си от птичи поглед, после писах за неговия „Home“, а сега ме намери „Human“ – парченца от общия изумителен в многообразието, но и еднаквостта си пъзел, наречен Човечество. (Малка подсказка: хубаво е да са включени субтитрите (CC) към видеото, за да се показва името на човека, който споделя и откъде е, както и местата, където са снимани кадрите отвисоко) *photo copyright belongs to…
-
„Whitney“
В началото на филма се усмихвах – свежи кадри и музика от 80-тте, с които съм израснала, извикващи толкова спомени… Към средата гледах със свито сърце, а накрая бях в абсолютен потрес… Дори донякъде съжалих, че пред очите ми се изредиха кадри от последните й години на деградация, толкова непоносимо разтърсващи, че се запитах дали няма да изтрият вълшебството на магичния й глас… Каква трагедия – толкова талант, такава лъчезарност, погубени от среда, от поредното нездраво семейство, от цената, платена за величието… И както и след като гледах филма за Ейми Уайнхаус – една мисъл ми остава като горчив послевкус – преди да (пък и като) станеш известен, не си…
-
Разговор със Заха Хадид
Сградите на Заха Хадид говорят повече за нея, от които и да било думи. Ако героят от „Изворът“ на Айн Ранд беше жена, тя щеше да е като Заха Хадид. наистина жалко, че велик талант като нейния, си отиде толкова рано от света, но пък какво наследство и какво вдъхновение! zaha-hadid.com
