-
Swarez Art
Отдавна не съм се впечатлявала от художник така и то комплексно – от избор на материал (емайл бои), от разработване на техника по метода грешка – опит, от комбинирането на няколко работни пространства с галерия, до позициониране на пазара, мащаб (огромни платна), които доставя къде ли не по света, до личния подход (лично инсталиране в рамките на UK) и до експериментите с различни материали извън картините – алуминиеви скулптури, арт с цветна смола, емайл бои върху карбон…Ед, който твори под марката Swarez, е абсолютно самоук и макар често да му казват, че „това-може-да-го-нарисува-и-пет-годишното-ми-дете“ и че с тези абстракции „никакъв художник не е“, неговата история е толкова вдъхновяваща, че изчетох надлежно…
-
За една изгубена картина
Рядко пиша за злободневности, защото фокусът ми е върху красиви и съзидателни неща, но този път ще споделя опит за колегите (пък и не само). Историята накратко: имах поръчка от международен клиент за оригинална картина с размер 80 х 80 см. За транспорта на картината до Испания се доверих (както и друг път) на Спиди. Те загубиха пратката някъде по пътя. Историята в детайли: картината беше поръчана от мои клиенти от Барселона, започнах работа по нея септември 2018 завърших я в края на 2018, но исках да избегна коледната лудница и реших да я изпратя след НГ на 11.01. дойде локалният куриер на Спиди и я прие: със сертификат за…
-
„Геният: Пикасо“
Знаех, че вторият сезон на Genius ще е и вдъхновение, и размисляне, и безкрайно нужен контекст, все едно отдавна си захванал да сглобяваш пъзел от нечий живот, но са ти липсвали парчета и причини. Няколко неща останаха да резонират в мен след десетте серии за този необикновен, своенравен, напорист новатор, който някои биха нарекли и ръб, и женкар, и егоист и сигурно биха били прави според гледната точка: – целеустременността и категоричния отказ да прави компромиси – ожесточеното желание да надскочи колега, от когото е бил респектиран (Матис) и с това да надскочи самия себе си – трескавото търсене на новото, различното, радикалното – употребяването на жените като източник на…
-
Франк Гери: скок в неизвестното
Напоследък все повече се вълнувам от създаването в големи мащаби, затова започвам да споделям поредица от документални филми и интервюта с големите архитекти на нашето време. Филмът за Франк Гери така ме впечатли, че сигурно ще прочета за втори път „Изворът“ на Айн Ранд това лято.
-
„Final Portrait“
Преди да гледам филма не знаех много за творчеството на Алберто Джакомети, макар да съм виждала някои от емблематичните му източени фигури. Затова на десетата минута изпитах необходимост от контекст (кой е този луд по цялата глава щвейцарец с италиански произход, който се кара на картината с английското „fuuck“ с френски акцент; забавен, сумтящ, невротичен, съмняващ се в себе си, в неспасяемо търсене на съвършенството, което е „просто невъзможно“), спрях филма и попрочетох резюме на биографията му. След което истински се забавлявах. Филмът на Станли Тучи е фокусиран над една конкретна случка от живота на
