-
Представям ви: Flora Rose Design
Вдъхновението е странно нещо – чакаме го, търсим го, уповаваме се на него, възтогваме се, когато го има и страдаме, когато ни се изплъзва. За мен то често е в красотата на простичките неща – в свежестта на пролетната сутрин, в цвета на цъфналата синя хортензия, в съприкосновението с хубави, усмихнати и зареждащи хора или пък посещението на места, уютни, приятни и наслада за душата. Днес с удоволствие ви представям едно такова артистично и преливащо от красота място, което ми носи вдъхновение и удоволствие всеки път, когато го посещавам: магазинчето за цветя Flora Rose Design. Откакто се преместихме в кв. Гео Милев преди доста време, не е минал сезон, в…
-
WOMEN.SPEAK.LIVE. 2018
Миналата година, когато беше първото издание на Women. Speak. Live., Ани ме покани да бъда лектор и аз спонтанно казах Да. После влязох в едни лични филми, пътувания в чужбина за медицински изследвания и се наложи да се оттегля от участие. Тази година Ани ме покани за втори път и просто нямаше как да й откажа. За да бъда искрена, и двата пъти имах треперливо свиване в стомаха, реакция от типа: какво ще им говоря на тези мили хора там и други такива вътрешни бариери. Обаче явно бях стигнала период, в който абсолютно осъзнавах необходимостта от излизане извън зоната на комфорта, затова се заинатих и си казах, то нали именно…
-
За цената на една картина
Вероятно едно от най-трудните и спорни неща в изкуството, е определянето на неговата стойност. Неслучайно най-често прохождащите автори питат галеристи, арт маркетинг специалисти и утвърдени артисти каква цена да сложат на своите творби. Различни фактори формират тази цена, но като цяло те се свеждат до няколко основни. Тъй като ми се случва често да се сблъсквам с най-различни мнения, въпроси и твърдения относно цената на произведенията на изкуството, ето някои мисли по темата: “Това е много скъпо” Една от честите реакции на нека-да-ги-наречем-условно оглеждащите изкуството (защото те обикновено не са реални купувачи), е “това е много скъпо”. Преди време ми се случи да разговарям с познат, който искаше картина за…
-
Накратко за арт намаленията
Днес, докато изчитам поизостанали нюзлетъри на арт тема, попадам на един от преди 2 години, в който художничка пита, дали ако покани клиенти и ценители на „50 % разпродажба“ в ателието й, досегашните й клиенти няма да се почувстват (по жаргонно казано) прецакани. Кратък, затова пък категоричен отговор от Robert Genn: „В професионалните среди единственият клиент, на който продавате на половин цена, е майка ви. Останалите купуват на или близо до обявените цени. Това е едно от нещата, които ви прави професионалист и привлича дилърите да се връщат за още… Художниците понякога трудно осъзнават, че не всички картини могат да бъдат продадени, нито пък това е необходимо.“ Криза, некриза, обезценяването…
-
To be or not to be…
Напук на лудите времена, в които живеем, все повече хора около мен решават да „скъсат синджира“, както биха се изразили мнозина, и да работят за себе си. Като всяко друго важно решение в живота, и това винаги е съпроводено с вътрешни диалози и глождещи въпроси, които те провокират всеки ден да отстояваш „правилността“ на въпросното решение. И то не пред останалия свят, а пред себе си. Предполагам този вътрешен тормоз го изживяват повечето хора със свободни професии в една или друга степен. Затова и споделям за тези от вас, които имат някакви терзания относно самостоятелния професионален живот, две интересни публикации: Daniel Sroka: Surviving as an artist in a bad economy >>…
