-
Излизане от матрицата
Последните няколко години наблюдавам с тъга и умора, че усилията, които полагам на ежедневна база да поддържам страницата във фейсбук, съвсем не постигат желаните резултати, необходими да функционирам като художник на свободна практика. Като човек който прави почти всичко сам, това означава, че отделям огромно количество време, енергия и мисловен ресурс да измислям “какво да пускам всеки ден”, за да поддържам “жива” страницата. То не са инвестиране в скъпи продукти, фото сесии, сценарии за видео, заснемане на видео кадри, монтиране, планиране на публикации, измисляне на текстове към тях… И всичко това, за да го видят десетте ми (от 20К) заклети фенове (благодаря ви от сърце за подкрепата), защото така “работи”…
-
Харли Браун – магьосникът на пастела
Тези от вас, които следят работата ми, знаят, че този март се навършват 20 години, откакто създадох сайта acrista.com и се роди марката Acrista Art. Първата половина от този период овладявах сухия пастел като материал и художникът, който значително ми повлия през това време и се превърна в своеобразен виртуален ментор за мен, беше пастелистът Харли Браун. Попаднах на него след като се абонирах за списанието International Artist, в което Харли имаше регулярни статии със споделена мъдрост из живота на артиста и с основни практически съвети за творческия процес. През този период се сдобих и с двете му книги: “Eternal Truths for Every Artist” и “Confessions of a starving Artist”,…
-
„Владимир Димитров – Майстора“
Не са много българските художници от по-старо време, за които с чисто сърце мога да кажа, че ме вълнуват като картини, като сюжети, като рисунък, колорит и общо въздействие. Майстора стои начело на този списък, може би защото в моите очи творбите му омайват не само със дързостта и откровеността си, но и звучат модерно цял един век след създаването си. Не знаех много за живота на Владимир Димитров – този чудат и мистичен персонаж, който е живял простичко, странствал е много, във всяка своя картина е търсил да изрази красотата, както той я е виждал, експериментирал е и все е оставал недоволен… Благодарна съм за прекрасното издание на Книгомания,…
-
Разпилени мисли за непокътнатост
На много картини една се ражда със сила, драматизъм и въздействие. Какво стои зад нея? Как от десетките и стотици пози за картини, избирам точно тази? Просто е. Тя трябва да резонира в мен. Да разказва история, в която се припознавам на този етап от живота ми. И да, една картина разкрива за художника много повече, отколкото обикновено осъзнаваме. “Непокътната” не беше лека за рисуване. Напротив. Започнах я през 2018, спирах, започвах, пак спирах, връщах се към нея. За мен тя е символ е на всички неща, с които се борих през последните години и продължавам да се боря вътрешно, които в повечето дни остават невидими, неизказани, филтрирани и скрити…
-
Да рисуваш в небето: Cai Guo-Qiang
Напоследък търся (и намирам) вдъхновение в творци и проекти, (леко) встрани от моята професионална област, които ме отвяват като въображение, смелост и мащаби отвъд границите на възприятията. Този документален филм не е нов, но е едно от последните ми открития, които ме оставиха заредена и ентусиазирана. Филмът проследява успешното осъществяване на проекта Sky Ladder на китайския артист Cai Guo-Qiang, претърпял три неуспешни опита на три различни локации и отнел “само” двадесет години.Преди време публикувах статия за една поредица за модерно изкуство и Cai участва в нея с изумителните си арт проекти с барут, които са не по-малко впечатляващи от „картините“ с цветен прах и фойерверки. Неговото любопитство, устойчивост и експериментаторство…
