-
„300
Безспорно 300 ще бъде най-коментираният филм тази година (а може би и следващата, кой знае). И няма как да не бъде така. Величествена музика, забавени кадри на съвършена хореография, сепия – златисто с кървав акцент или синкаво-зелена нощна светлина – всеки кадър, създаден да е картина. И все пак, като изчетох коментара на капитал лайт осъзнах защо след края на филма, остана едно кофти усещане от типа „очаквах повече“.. Макар че какво повече, мамка му, след тази изкъртваща визия, която смазва всички сетива и те заковава на стола.. не знам. За мен най-впечатляващият и запомнящ се момент (изключвам битките), си остава изящният танц на оракула – неземно красив, ефирен и крехък. А…
-
Are you watching closely?
Кое провокира страстта към магическото? А стремежът към невъзможното? Дали една обсесия е път към усъвършенстване или тотално разрушение? Мрачен, напрегнат, изненадващ, логичен, магически – прекрасна смес от обещание, обрат и престиж.
-
„Apocalypto“
Колкото и подготвена да бях, се оказа крайно недостатъчно. Завладяващата визия, натурализмът и напрежението правят от филма истински masterpiece. Тъй като сетивата ни са вече безкрайно привикнали на насилие, не мога да кажа, че бруталността ме потресе. Не споделям и мнението, че Мел Гибсън бил луд, за да направи такъв филм. Не виждам нищо лудо в това да се заемеш с един грандиозен проект, да го проучиш в детайли, и да представиш своята гледна точка – силна, разтърсваща, реална. Киното е толкова изчерпано откъм свежи идеи особено напоследък, че филми като Апокалипто поне за мен са свежа глътка въздух… Още виждам онези какаови очи на момиченцето, изричащо зловещо предсказание, украшенията, част от които ми се струват…
-
„Парфюмът“
Блаженството от поглъщането на Парфюм предвкусвах дълго преди да я взема в ръце. Четох я на бавни, дълбоки глътки, защото знаех, че това е от онези все по-редки книги, които започваш, без да искаш да стигнеш до края, попиваш жадно лист след лист, и когато все пак свърши, си готов да я започнеш отначало. Изобилието на думите, което блика щедро от всяка страница, мога да сравня единствено с така любимите новели на Цвайг и романи на Ремарк, в които цели пасажи остават да греят в съзнанието, сякаш магически пропити от пъстрота и живот. Оставих се дни наред на омаята от прекрасно-детайлното пресъздаване на извличането на най-фините екстракти и ухания, в…
-
„Добра година“
Да бях пропуснала десетките филми, които изгледах тази година, за да се отдам единствено на този, пак щеше да е година за добра реколта :о).Великолепен, остроумен, насълзяващ очите и разсмиващ, свеж, точен, красив, нетипичен, оставящ усмивката на лицето дълго време след края…Тайничко се надявам да се порадвам и на книгата на Питър Мейл. Още от времето, когато излязоха Шоколад и Къпиново вино на Джоан Харис, разбрах, че подобни стоплящи сърцето сюжети трябва да се пият бавно и с наслада, като пивко и сладко вино от добра година…
